Признавам си, че нищо не разбирам от китайския хороскоп, а последния път когато реших да сготвя китайска манджа така усмърдях къщата, че се заклех никога повече да не проявявам такъв неблагозарумен ентусиазъм към китайската кухня. Изобщо, китайската култура никога не ме е вълнувала, но от както смених местожителството си, йероглифите и дръпнатите очи значително присъстват в ежедневното ми полезрение, а културата им бавно пуска корените си в местната традиция.
И така, наскоро китайците отбелязаха настъпването на годинана на дракона, която на мен нищо не ми говори, но за представителите на азиатската нация, това е предзнаменование за една успешна година, тъй като дракона бил най-големия късметлия сред останалите животни на китайския хороскоп. Повод за вечна гордост е ако детето е родено точно в годината на дракона. Според предказанията на зодиака, родените под този знак имат силно изявени лидерски качества, силно амбициозни са и изключително интелигентни. За последното качество имам друго мнение, но ще го запазя за отделна тема.
В Чайна Таун всяка година се организира шествие, с което се отбелязва влизането в Новата година. И аз се наредих сред тълпата зяпачи, не толкова за да посрещна дракона, а да видя как празнуват китайците.
Културата им си остана далеч от мен, пъстрите дрехи, шарените маски и монотонния ритъм на нещо като тъпан не успяха да развълнуват балканската ми душа.
Сред шествията зърнах и момиченцето албиност, което като истински дракон се открояваше от останалите китайчета. Бялото драконче подскачаше и танцуваше в чест на своя покровител, а липсата на меланин събираше любопитните погледи на публиката, включително и моя.
