Sunday, January 25, 2015

Културното Наследство На Британска Колумбия


Още с кацането си на летището във Ванкувър, човек е посрещнат от високи индиански тотеми, скулптури и изображения характерни за племената от западното крайбрежие на Севрна Америка. 
Канада, за разлика от САЩ, полага старателни усилия, за да запази индианското наследство, както и да подпомага индианското изкувство. Организират се фестивали, изложби, откриват се индиански културни центрове. Хайда е най-влиятелното индианско изкувство в Британска Колумбия, което може да срещнете във всеки магазин за сувенири или дори под формата на улични графити в различни части на града. Племената Хайда обитават северната част на Британска Колумбия, до границата с Аляска. За тези индиански племена се твърди, че те са първите, които са обработвали масивните кедрови дървета за създаването на тотеми. Чрез дърворезбата изобразена на тотема, който обикновено е издигнат пред дома, индианското семейство разказва за семейната история и потекло. 
Един от най-често срещаните и комплексни елементи в индианската култура от северозападното крайбрежие е гарвънът. Той символизира създаването, знанието, престижа, сложността на природата и фиността на истината. Често в ритуали е привикван като съдник, тъй като вождовете на племето вярвали, че това, което виждат очите не винаги е истината. Според някои легенди, гарванът е също и връзката със създателя или космоса, а в крилата му има заровени послания, които могат да бъдат разкрити само пред семействата, който най-много заслужават да достигнат знанието. 
Антропологияния музей на Ванкувър (МОА) е куриран почти изцяло с индиански находки на двете най-основни племена обитаващи БК - Kwakwaka’wakw, които живеят на и около остров Ванкувър и Хайда, за които ви писах по-горе. Отличителните черти на  Kwakwaka’wakw са гарвановите маски, а разликата в тотемите им е реалистичното изображение на образите и четливостта, докато при Хайда изображенията в дърворезбите са представени по-абстрактно. 

















Sunday, January 18, 2015

"Измъчена любов" от Елена Феранте


“Жените в историите ми са ехо на истински жени, чиито страдания и борбеност са повлияли на моето въображение: майка ми, приятелка от детството, близки, чиито истории познавам. Като цяло събирам техните преживявания с моите собствени и така Делия, Амалия, Олга, Леда, Нина, Елена, Лену се раждат от тази съвкупност. Но ехото, което сте усетили може би произлиза от колебанията у персонажите, над които съм работила. Моите жени са силни, образовани, самосъзнателни и наясно с правата си, но в същото време са обект на неочаквано пропадане, на някаъв вид робуване или подли чувства. Аз също съм изпитвала тези колебания. Познавам ги добре и това също въздейства на начина, по който пиша. “  Елена Феранте

Ще започна с това, че най-искрено пожелавам на българския читател в най-скоро време да се запознае по-обстойно с романите на Елена Феранте. Но най-вече с неаполитанските серии на "Брилянтната приятелка", от които аз съм така обсебена. Много съм ви писала за тази изключителна италианска писателка, затова днес ще бъда  кратка. 
“Измъчена любов” (не съм сигурна дали така ще бъде преведено заглавието на български) е първият публикуван роман на Феранте. Таланта и идеите на авторката, които се разгръщат по-подробно в следващите й творби, тук са в малко по-суров вид. Героинята Делия, провокирана от внезапното удавяне на майка си, заминава за Неапол в търсене на отговори, относно последните събития от живота на майка й, подтикнали я да влезе сама в среднощното море. Делия попада във вихрушка от разкрития тясно свързани и със самата нея, чиито описания и разсъждения се разстилат плавно из станиците на романа.  В основният замисъл на Феранте стои проекцията на майката върху дъщерята, която оформя един изпъкващ контур на многопластовото влияние, което Делия усеща върху себе си. 

“Измъчена любов”, "Дни на самота" и "Изгубената дъщеря" са първите три романа на авторката, всеки от около 120-130 страници, но които посаждат корените на нещо много по-мащабно, обстойно и належащо - неаполитанската серия на “L’amica geniale” ("Гениалната приятелка"), която достига приблизително 1700 станици и е съвършена литературна сладост. 
Отличителната черта в романите на Феранте е крещящата прецизност в изследването на метаморфозите, в които броди женската душевност. За стила й каквото и да кажа няма да е достатъчно. 



Sunday, January 11, 2015

"Manage Your Day-to-Day: Build Your Routine, Find Your Focus, and Sharpen Your Creative Mind"



Това е от тези малки, сладки книжки, които ви се иска да притежавате само заради джобния формат, минималистичното графично оформление и интересния шрифт. Толкова е привлекателна, че само прелистването и хвърлянето на поглед тук-там са достатъчни да ви мотивират да погледнете в себе си, да потърсите въображението си и да създадете нещо ваше си, отговарящо само на идеиите и мислите ви. 
Идеята за "Manage Your Day-to-Day:" хрумва на Джослин Глей, която решава да създаде сборник от статии на съвременни автори, които ни съветват как да организираме живота и времето си, за да бъдем по-продуктивни, креативни и успешни.  Лошата новина, поне за мен, е че повечето автори, които взимат участие в проекта публикуват книги само в раздела за самопомощ или както е модерно да се нарича, приложна псохология, с други думи, имена, които никога не съм чувала и чиито слава и успех общата ми култура стремглаво избягва да узнае. Проницателните съвети, които дават в есетата си не са по-различни от тези, които вие самите бихте си дали, когато решите да се захванете с креативна дейност. Организирайте времето си, спете по 7-8 часа, създайте си рутина, изградете си навик, постройте си приоритети и т.н., съвети, които дори баба ви, която цял живот е носела мотика на гърба си може да ви даде. Като изключим тази подробност, която е голяма част от книгата, всичко останало притежава способността да ви накрара да се размърдате и осъществите отдавна замислени идеи. След всяка статия читателя открива кратък цитат с едър шрифт на някой по-известен мислител или човек на изкувството. Тази част сташно ми допадна. Замислих се, че ако вместо статии за самопомощ Джослин Глей беше решила да запълни страниците с кратки истории за креативните навици на исторически личности, известни писатели или други творци, то ефекта върху въображението и вдъхновението на читателите щеше да бъде много по-силен. 




Sunday, January 4, 2015

Новогодишно обръщение по случай авторското право на материали в блога

  
 Уважаеми читатели и посетители на блога, да ви е честита 2015 година! Пожелавам ви тя да бъде щедра към вас, като ви носи много здраве, щастие и късмет. Благодаря ви, че се отбивате тук, за да ви подаря по дума-две или пък да ми оставите усмивка, критика или съвет. Преди пет години започнах блога като го посветих на приятелите си, които са разпръснати по целия свят. Идеята да споделям всичко, което ме вълнува с всички наведнъж, вместо да разказвам на всеки по отделно, ми даде още по-силен тласък да съм по-редовна в писането. Книги, фотография, пътешествия, интересни хора, събития и обичаи са част от нещата, които са способни силно да ме развълнуват, затова и съдържанието на блога се върти около тези сфери от живота. Най-честите коментари, които получавам от вас са положителните отзиви за композираните снимки на книги, които добавям към публикациите. Искам да ви кажа, че това не само ме радва, направо ме ласкае! Всички сте усещали и изживявали неповторимото влияние, което книгите оставят след себе си - натъжават, развеселяват, вдъхновяват. Именно последното е и причината фотографиите ми да ви допадат, защото чрез тях се опитвам да пресъздам как се е променил светът ми след съответната книга. Те са създадени да кореспондират на вътрешният ми усет за роман или автор. Това е процес, който ангажира интелектуални ресурси, време и средства, но въпреки всичко ми е важен и изключително приятен. Вече два пъти случайно откривам мои аранжирани фотографии на книги да се позлват в други блогове, без авторите да са се свързали с мен за разрешение. Неприятно е, не го правте, моля ви! Тези снимки принадлежат само на моите мисли и тяхното място е единствено тук. Не ги продавам, нито разрешавам да се ползват, те са част от личното ми преживяване с литературата. Нека не опорочаваме любовта си към книгите. 
Благодаря за разбирането!