"Авобусният шофьор, който искаше на бъде бог" ми е друг личен подарък от Анелка. Ще започна с това, че корицата страшно много ми харесва, за което изказвам заслужени поздравления на Ина Бъчварова и ИК Жанет 45.
Етгар Керет е странно явление в съвременната литература, и то идваща от онази част на света, където мирът е абстрактно понятие вече повече от 60 години. Този факт е ясно изразен в творчеството на младия израелски писател. Събитията и живота на хората в Обетваната земя оставили своя отпечатък върху ранимата човешка душа са намерили подслон в този сборник разкази. Кратки, но леко тъжни историйки, обикновенно завършващи по-необикновено, от колкото сме свикнали. След първите няколко разказа бях сигурна, че ще прочета и "Момичето на хладилника" (друг сборник разкази от същият автор), но когато завърших и последния вече не бях толкова убедена. От една част нататък разказите му все повече започнаха да се размиват и да се уеднаквяват, а абстракцията ми идваше в повече. Може би ако го бях прочела преди около десетина години, щях да изпитвам по-големи симпатии, но сега търся други идеали в литературата. Мина времето, в което се кефех безрезервно на толкова "изтрещели" автори. Не съм безразлична и към конфликтите в Близкия Изток и като събера всички фактори на куп знам, че на Керет никак не му е леко и може би писането е единственото бягство от минало и настояще, на което е способен.
No comments:
Post a Comment