Елементарните Частици

Веднага започвам с това, че ми е трудно да напиша каквото и да било за "Елементарните частици".

Това е първият ми сблъсък с Мишел Уелбек, и то е само началото на тази непозната за мен вселена, която предстои да се разтвори пред мен чрез неговото творчество. 

Някой определят "Елементарните частици" като депресивен роман, не мога да се съглася. Аз го определям като интелигентен роман, сглобен от най-отдалечените страдания на човешката душа. 

Сюжетът се движи плавно, но просмуква в себе си тежестта на времето, утопичната идеология на "модерни" течения и комплексният характер на тяхното отражение в човешката душа.

Светът на Уелбек в "Елементарните частици" е смирен и неизбежен бунт към западния либерализъм и мутациите на свободата. Авторът ни представя причинно-следствените връзки за възникването на редица поведенчески аномалии. Цялостния облик на романа е психоанализа на свободата и болезнения удар, който тя нанася на съвременните идеали. 

За да завърша това словоразливане на впечатленията ми от Уелбек, ще си позволя да цитирам моят така любим бохем на френската литература, Фредерик Бегбеде, който в романа си "Романтичният егоист" често споменава приятеля си Мишел:

"Един професор от университета в Гренобъл публикува литерарутен памфлет, озаглавен "Литература без стомах", в който изпозастрелва всички успешни автори: Анго, Дарийосек, Бобен, Солерс, Ролен, Тусен, Дьолерм и кой ли още не, включително и вашия покорен слуга! Пощаден е единствено Уелбек. Пустият му Мишел! Уелбек, това е Макгайвър в литературата: каквото и да се случи, той все ще излезе сух от водата."