Tuesday, January 31, 2012

Годината на Дракона

Признавам си, че нищо не разбирам от китайския хороскоп, а последния път когато реших да сготвя китайска манджа така усмърдях къщата, че се заклех никога повече да не проявявам такъв неблагозарумен ентусиазъм към китайската кухня. Изобщо, китайската култура никога не ме е вълнувала, но от както смених местожителството си, йероглифите и дръпнатите очи значително присъстват в ежедневното ми полезрение, а културата им бавно пуска корените си в местната традиция.
И така, наскоро китайците отбелязаха настъпването на годинана на дракона, която на мен нищо не ми говори, но за представителите на азиатската нация, това е предзнаменование за една успешна година, тъй като дракона бил най-големия късметлия сред останалите животни на китайския хороскоп.  Повод за вечна гордост е ако детето е родено точно в годината на дракона. Според предказанията на зодиака, родените под този знак имат силно изявени лидерски качества, силно амбициозни са и изключително интелигентни. За последното качество имам друго мнение, но ще го запазя за отделна тема.
В Чайна Таун всяка година се организира шествие, с което се отбелязва влизането в Новата година. И аз се наредих сред тълпата зяпачи, не толкова за да посрещна дракона, а да видя как празнуват китайците.
Културата им си остана далеч от мен, пъстрите дрехи, шарените маски и монотонния ритъм на нещо като тъпан не успяха да развълнуват балканската ми душа.




Сред шествията зърнах и момиченцето албиност, което като истински дракон се открояваше от останалите китайчета. Бялото драконче подскачаше и танцуваше в чест на своя покровител, а липсата на меланин събираше любопитните погледи на публиката, включително и моя.

Wednesday, January 18, 2012

Елементарните Частици

Веднага започвам с това, че ми е трудно да напиша каквото и да било за "Елементарните частици".


Това е първият ми сблъсък с Мишел Уелбек, и то е само началото на тази непозната за мен вселена, която предстои да се разтвори пред мен чрез неговото творчество. 
Някой определят "Елементарните частици" като депресивен роман, не мога да се съглася. Аз го определям като интелигентен роман, сглобен от най-отдалечените страдания на човешката душа. 


Сюжетът се движи плавно, но просмуква в себе си тежестта на времето, утопичната идеология на "модерни" течения и комплексният характер на тяхното отражение в човешката душа.


Светът на Уелбек в "Елементарните частици" е смирен и неизбежен бунт към западния либерализъм и мутациите на свободата. Авторът ни представя причинно-следствените връзки за възникването на редица поведенчески аномалии. Цялостния облик на романа е психоанализа на свободата и болезнения удар, който тя нанася на съвременните идеали. 


За да завърша това словоразливане на впечатленията ми от Уелбек, ще си позволя да цитирам моят така любим бохем на френската литература, Фредерик Бегбеде, който в романа си "Романтичният егоист" често споменава приятеля си Мишел:

"Един професор от университета в Гренобъл публикува литерарутен памфлет, озаглавен "Литература без стомах", в който изпозастрелва всички успешни автори: Анго, Дарийосек, Бобен, Солерс, Ролен, Тусен, Дьолерм и кой ли още не, включително и вашия покорен слуга! Пощаден е единствено Уелбек. Пустият му Мишел! Уелбек, това е Макгайвър в литературата: каквото и да се случи, той все ще излезе сух от водата."

Sunday, January 8, 2012

Разказите на Етгар Керет


"Авобусният шофьор, който искаше на бъде бог" ми е друг личен подарък от Анелка. Ще започна с това, че корицата страшно много ми харесва, за което изказвам заслужени поздравления на Ина Бъчварова и ИК Жанет 45. 
Етгар Керет е странно явление в съвременната литература, и то идваща от онази част на света, където мирът е абстрактно понятие вече повече от 60 години. Този факт е ясно изразен в творчеството на младия израелски писател. Събитията и живота на хората в Обетваната земя оставили своя отпечатък върху ранимата човешка душа са намерили подслон в този сборник разкази. Кратки, но леко тъжни историйки, обикновенно завършващи по-необикновено, от колкото сме свикнали.  След първите няколко разказа бях сигурна, че ще прочета и "Момичето на хладилника" (друг сборник разкази от същият автор), но когато завърших и последния вече не бях толкова убедена. От една част нататък разказите му все повече започнаха да се размиват и да се уеднаквяват, а абстракцията ми идваше в повече. Може би ако го бях прочела преди около десетина години, щях да изпитвам по-големи симпатии, но сега търся други идеали в литературата.   Мина времето, в което се кефех безрезервно на толкова "изтрещели" автори. Не съм безразлична и към конфликтите в Близкия Изток и като събера всички фактори на куп знам, че на Керет никак не му е леко и може би писането е единственото бягство от минало и настояще, на което е способен. 


Wednesday, January 4, 2012

Мемоари на един откачен младеж



   Поредната зимна и кратка неделя се зададе на хоризонта. За да запълня часовете й с нещо по-разтоварващо от мисълта за понеделника, избрах "Мемоари на един откачен младеж" от Фредерик Бегбеде. 
   До колкото ми е известно това е първият роман на френския писател и дебюта му ярко прозира в него. Нищо лошо не искам да кажа е с това, напротив, тук Бегбеде е особено великодушен към героя си. Той отново е Марк Мароние, отново нахвърля мисли и случки в своя дневник и разбира се, отново е влюбен. Острият цинизъм и афористичният стил са представени под много лека форма. "Мемоари на един откачен младеж" е едно весело романче, в което драматичният край не е задължителен. Определям го като Бегбеде лайт.