Sunday, July 19, 2015

"Седем добри години" от Етгар Керет

                                        Снимка: Манол Пейков

Този е от най-любимите ми Керетовци. Истинският Етгар Керет. 
Предшестващите сборници с разкази сякаш бяха предговор към този най-миниатюрния и най-грамаданския, най-всеобхватния и най-интимния от всички, озаглавен “Седем добри години.” 
За първи път истории вдъхновени не от развинтеното му въображение, а от собсвеният му живот, но не по-малко шантави, закачливи и трагикомични от онези, с които сме свиквали да го свързваме. “Седем добри години” е период в живота на Керет, от раждането на сина му до смъртта на баща му, чиито спомени авторът решава да запечата в мастилени думи, сякаш да не му се изплъзнат в потока на живота. Но историите, разбира се, излизат извън рамките на този период с разкази за запознанстото на родителите му, детското възхищение към батко му, обичта към кака му, запознанството с Шира, все задушевни моменти от миналото, разказани с много прямота и спокойствие.  Като читател тази толкова откровена интимност много ме поласка. С риск да прозвучи клиширано, но всъщност е самата истина, Керет ми се струва толкова близък, че по-скоро ми е странно, че никога не съм го срещала на живо. То е като да седнеш на сладка приказка с приятел, който за каквито и перипети на съдбата да разказва винаги ги усуква със здрава нишка оптимизъм. И в такива ситуации изобщо не можеш да отсъдиш коя история ти е харесала повече от друга. Няма такъв момент, защото всичко разказано е част от човека, на който принадлежи, всеки спомен е жива клетка в неговия организъм. 

С широка усмивка отбелязах, че с Керет имаме много подобен спомен. Онзи, в който покани таксиметровия шофьор да се изпикае у тях. И аз един път, като бях много малка, направих така, но не с таксиметров шофор, а с един просяк от ромски произход, който кой знае как се беше дотътрил до 14-тия етаж. Бях самичка у нас, когато му отворих му подадох нещо, а той като усети добрината се престраши да ме попита дали може да ползва тоалетната. Веднага го пуснах вътре, човека изглеждаше много назор, но в момента, в който затвори вратата на тоалетната ме хвана луда паника. В детското ми наивно съзнание изобщо не ми хрумна да се страхувам, че човекът може да се окаже злодей и да обере апартамента или да ми направи нещо още по-лошо. Мен само ме беше страх, че ако разберат наш’те сигурно ще ме “спукат от бой”.  Добро почукало, добро се обадило, човекът си свърши работата и си тръгна по живо по здраво, а аз на никой не казах. До ден днешен. 

Но да се върна на Керет и Израел. 
Израел винаги е присъствал в живота ми. Когато бях в гимназията Израел беше гоа транс - Astral Projection, Holyman, Yahel, Astrix, надрусани и екзалтирани парти хора танцуващи под сайкаделик ритми по цяла седмица. В университета Израел се превърна в геополитическия конфликт на две страдащи нации и започнах да презирам транса, заради неведението, което е хвърлял върху тази болезнена действителност. Днес Израел е три неща - Митко от махалата, Balkan Beat Box и Етгар Керет.  Митко е приятелското ми присъствие в Израел, Balkan Beat Box са ми музиката на Израел, а Керет е душата му. 


В заключение се сещам за моят много скъп приятел Сашо Костов, който обича да казва,  че “Човек където и да лети, рано или късно ще кацне върху себе си.” Ето така пожелавам на всички да кацаме върху себе си, като Керет, без разкаяние, без хленчене, с малко ирония и много нежност. Адски готин тип. 

Wednesday, July 15, 2015

"Благодатна земя" от Пърл С. Бък


Приятелка от китайски произход ми връчи “Благодатна земя” и ми заръча да я прочета до следващия път когато се видим. 
Хелън е родена в Канада, а родителите й са китайски имигранти от някакво много забутано село, в което дори не се говори ни мандарински, ни кантонски диалект, а някаква съвсем друга разновидност на китайския. Макар и никога да не е стъпвала и да няма желание да посети Китай, Хелън живо се интересува от китайското си наследство и култура. Възхитата от историята на родителите й често я кара да рови в книгите, за да съживи в представите си реалността, заради която са избягали от родната земя и премеждия, с които са се сблъскали в “западния” свят. Според нея “Благодатна земя” се доближава най-близо до историите разказани от майка й, не само заради описанието на физическите предизвикателства, с които хората е трябвало да се справят, но също и в отразяването на културно-наследствените традиции, много от които все още актуални и днес.

Пърл С. Бък издава книгата си “Благодатна земя” през 1931 година и моментално приковата любопитните погледи на западното общество. Година по-късно романът е награден с литературната награда “Пулицър”, а през 1938 авторката става най-младата жена с Нобелова награда за литература. Триумфът на книгата постепенно утихва и отслабва, но през 2004 година Опра Уинфри включва романът в своя супер популярен book club и славата му се завръща като второто пришествие. И как няма, както Цезър е казал, “На народа му трябва хляб и зрелища”.

В “Благодатна земя” изобилстват шокиращи описания на мизерията от бедността и глада, но по-същественото, което превръща романът в сензация са  разкритията на проблемите пуснали дълбоки корени в китайската култура и традиция - полово неравенство и безправие, дискриминация и отхвърляне на хора в неравностойно положение, класово разделение на всяко ниво в обществената йерархия. 
Героят на романа, бедният селянин Уанг Лънг, е крайно неприветлива личност, но Бък компенсира това като подчертава усърдията и усилията, които той полага, за да постигне подем в живота. В тези качества Уанг наподобява айнрандски архетип, но за разлика от геройте на Айн Ранд, материалният възход на Уанг е пропорционален с душевния упадък, който го съпътства. През голяма част от романа Уанг е със силно изразен дефицит на морални ценности, егоизмът му е отблъскващ, а единственото нещо, в което намира стойност и гради света си е земята, която притежава. Но с малодушието и липсата на далновидност обрича на неизбежна преходност и това едничко нещо, в което най-много вярва.  В житейските си амплитуди Уанг винаги е съпътстван от близки хора, но любопитното и шокиращото е присъствието на семейна йерархия и ролята на всеки член в нея. Както можете да предположите жените са най-ощетени и унизени и хвърляйки светлина върху тази болезнена действителност Пърл Бък става изявена активистка по проблеми свързани с правата на жените. 

До каква степен “Благодатна земя” е отражение на провинциалното китайското мислене и народопсихология не мога да отсъдя. Считам за неблагоразумно да се правят заключения за културните характеристики на народи базирани на няколко прочетени книги или шепа хора, които познавам. Книгата вече е стара и не особено релевантна в наши дни, дори подозирам, че динамиката, с която Китай се развива в материално и социално отношение съвсем ще обърне хода на сюжета в живота на бъдещите поколения.  

Saturday, July 11, 2015

Музикално обсебване: Peter Kruder


Преди две седмици си направихме извънградска разходка до едно невероятно забутано планинско езеро на около час и половина от Ванкувър. Когато тръгнеш в източна посока и подминеш и последния ванкувърски събърб започва долината Фрейзър, която изхранва цялата провинция с земеделска и животновъдска продукция. Споменатото по-горе езеро се намира в тази долина, но пътят до него е засукан стръмен камънак и ако не си някой реднек с пикап или а-те-ве (ATV) от околията, или заклет ревностен рибар, няма как да знаеш за него. Нас ни заведе един приятел, който също не беше ходил. Пристигаме горе, а там дивотия, но страшно чаровно. Езерото заобиколено от скални върхове, тук-там белее снежец, разни хора къмпингуват насам-натам свободно. По някое време решихме да се поразходим по брега и докато оглеждах камънаците дочух позната музика, ама толкова позната, че все едно идва от нашите телефони. Свалям веднага раницата от гърба, за да проверя не сме ли забравили тонколонката с някой телефон на масата, на която до преди малко стояхме. Гледам колоната мълчи затрупана с разни ненужни вещи в раницата, но аз продължавам да чувам музиката и тръгвам в нейна посока. Приближавам някаква каравана и гледам един тип с каубойска шапка и шкембе се суети нещо около барбекюто си. Веднага отхвърлям възможността, че K&D session 2 може да идва от него, но пък гледам, че наоколо няма никой. Той очуден, че почти съм стигнала до “задния му двор” ме поздравява, отбелязвам, че човека е на видима възраст около 45-50 години, връщам му поздрава и го питам дали това е неговата музика. “О, даа, това аз съм го пуснал” - отвръща чичката. Обясних му, че причината да дойда толкова близо е, че от четири години живея в Канада и досега не съм срещнала нито един човек, който дори знае кои са “Kruder & Dorfmeister”, още повече да ги слуша. Човека много се изкефи и ми каза, че много харесва европейска музика и този микс си го купил от Поргугалия. Аз пък му се изкефих на него, че на това забутано реднешко място, без една нормална тоалетна, тоя тип с каубойската шапка слуша сет на най-добрите диджеи на виенската клубна сцена. Застреля ме направо!

Снощи, точно преди да легна, попаднах на последната DJ session на Петер Крюдер и, както едно време обичахме да се изразяваме в електронните среди в България, направо ми отвинти главата. За последните 24 часа превъртях целия сет 4 пъти.  Сетът е с изцяло нови, непускани досега самостоятелни парчета на Крюдер, Дорфмайстера е зает с преподавателската си дейност и скоро не са имали проект заедно. 
Но заедно или поотделно, с който и да е техен проект, тези двамата са с постоянно присъствие в нашите музикални листи. 
Тоя клубен микс вече го въртя за пети път. 

Ето и tracklist:

01.The Sign - Peter Kruder
02.Pinky - Peter Kruder
03.Crocodile - Peter Kruder

04.Feel Like Prince - Peter Kruder x Melle Agnès
05.What's Going On Inside Your Mind - Peter Kruder
06.Carvelli - Peter Kruder
07.Best Of Make Believe - Peter Kruder
08.Faith - Peter Kruder
09.Avalanche - Peter Kruder
10.DumDaDuDap - Peter Kruder
11.Obi One - Peter Kruder
12.GWISHH - Peter Kruder
13.St Petersburg - Peter Kruder