“Понеже историята е твърде хубава, за да мълча. Ей това им е забележителното на хубавите истории - че не ти носят никакво удоволствие ако ги пазиш само за себе си.”
Затова и аз да ви кажа колко чудесен, изключително чудесен е този роман! Добрата новина е, че е 820 страници, лошата е, че много бързо се изчитат. “Ние, удавниците” е колкото морски и прикюченски, толкова и исторически и епичен. Роман, който циментира и овековечава легендите за човешките колони крепили малкото датско градче Марстал будно на картата на света.
Историческата линия на “Ние, удавниците” обхваща стоте години преди края на Втората световна война, период принадлежащ на почти четири поколения марсталски моряци, чиито чудати и разнообразни истории, събрани в такъв величествен мащаб, няма как да не повлекат, като мъртво течение, читателя, но не към дъното, а навътре в морето, далеч отвъд хоризонта.
Пътешествията и премеждията сред голямата морска шир са знакови за романа. Хронологията започва от чешита моряк Лауридс Мадсен и безсмътните му ботуши, следва детството на синът му Албърт, разказът за което моментално ми припомни онази група сурови дечурлига от филма на Михаел Ханеке “Бялата лента”, но за разлика от тях Албърт има морето, което ще го избави от бичът на безмилостния учител. По-късно към мореплаването ще се присъедини свитото момче Кнуд Ерик, почти доведен син на Албърт, а след него може би и Блутуут - подареният син на Кнуд Ерик, съдбата на който е отредила да се роди в голямото студено море. Поколение след поколение мъже, в чиито вени не тече кръв, а морска вода.
Карстен Йенсен е роден в Марстал и е син на моряк. Благодарение на архивите от марсталския музей на мореплаването, градските легенди и даровитото си слово е издигнал този литературен колос за родния си град, трибют, който е дар и наследство не само за Дания, но и за всички онези, чийто живот е свързан с плаването по вълнистите води на сините морета. За този роман няма пол, възраст или сезон, толкова е универсален. Стилът на Йенсен е увлекателен, историите вътре завладяващи, някои те карат да настръхнеш от ужас, други - да въздъхнеш от умиление, трети - да озъзнаеш колко безпощаден, но и вълнуващ може да бъде животът на мореплавателя.
Преводът е майсторска работа на Мария Змийчарова.
