Единственият мотив, който ме подтикна да започна “Изворът” е архитектурата като главен сюжетен компонент на романа. Дадох на книгата най-високата оценка в goodreads, тъй като оценявам усилията на Ранд да създате толкова мащабно произведение, което дори и критиците й дочитат до край. Това е роман, който със сигурност ви препоръчвам да прочетете, дори и мнението ми по-долу да ви изглежда доста противоречиво.
Чисто литературно “Изворът” е увлекателно четиво от среден клас. Казвам това, защото освен, че сюжетът е лесно смилаем, а героите разделени на добри и лоши, Ранд не залага особено на литературните похвати в строежа на творбата си, а по-скоро на фактология и диалози между персонажите. Това, в моите разбирания, я доближава по-скоро до посредствеността, с която тя всъщност упорито се бори с романа. В никакъв случай не считам, че Ранд е посредствен автор, а по-скоро усещам липсата на старание за сметка налагането на собствените й философски възгледи. Казвам това, защото в развитието на характерите на героите не се наблюдава еднаквост - по този начин най-презряният, зъл и отрицателен образ (Елсуорт Тухи) за мен се превърна в най-любим, заради пълнотата на характера и времето, което му е отделила Ранд. Той е единственият образ, който чрез завършеността си не ми позволи да се зачудя за миг над скритите мотиви тласкащи действията му. Учудващо, най-недоразвит остава самият главен герой, най-положителния персонаж - Хауърд Роурк, талантлив млад архитект-идеалист, който се отличава от мнозинството такива не само със затворения си характер, но и с индивидуализма в разбиранията и въображението си. Съвършен професионалист и философ, чиито личностни качества обаче явно са дарени свише, тъй като Ранд е счела за ненужно да уведоми читателя от къде Роурк черпи всичките си познания. Със сигурност не от житейски опит.
Установих, че харесвам романът единствено заради наивният романтизъм и архитектурните бележки, а не заради философските нагласи, които пропагандира Ранд. Образът на Роурк е особен и интересен, но за съжаление възможен само в един химеричен свят. Дори набеденият за негов прототип американски архитект Франк Лойд Райт не е отказвал поръчки от клиенти, за да защити идеалите си. Егото на Роурк е толкова непоклатимо, че бъде ли имплементирано в реалния свят не би му дало никакъв шанс за прогрес.
Архитектурата е висша форма на изкувство, чийто краен продукт е съвкупност от светогледа на няколко типа хора: предприемач-творец-изпълнител-потребител. Това е еластична верига от идеи и компромиси, която в крайната си форма е достъпна до всеки зрител, за да я съзерцава, критикува, обожава или ненавижда. Но от цялата верига архитектът е този, който е принуден да разрешава мъчитени проблеми и за да намери решение той аранжира идеи и образи, превръща се в куратор на сценарии и решения, прилага мърдостта на съмнението, за да преобрази хаоса в последователност. Точно заради това ми се струва, че Ранд е изпуснала нишката.
“Обективизмът” на й ми се струва ирационален и е в пълен противовес с моите схващания, но няма да навлизам в темата, защото както е казал Алеко Константинов, “Разни хора, разни идеали”, всеки е свободен да тълкува и да се отнася към възгледите на Ранд според собствените си нагласи и отношение към закономерностите на човешката природа.
Сградата от снимките е Surrey Public Library с архитеркт Бинг Том.
