My name is Red by Orhan Pamuk/Името ми е Червен от Орхан Памук

I just finished the last pages of Orhan Pamuk's "My name is Red". I remained pretty impressed of his know-how to make me like the book.

Being raised in a country that suffered five hundred years under Ottoman oppression, I was very skeptical about this Turkish author. Probably it was only my love to Istanbul that woke up my curiosity to open the book.

The novel tells the story of murder and art in 16th century Istanbul. The author has given a voice to every character, even to subjects like a dog, a gold coin, a horse, a tree, Satan, murderer, victim. "My name is Red" itself could be considered as a short study of Islamic illustration, it is full of stories about the great miniaturists and their lives. Pamuk carefully depicts discussions about form and style and reviews the relationship of art to morality and society and religion. He as well describes the history of Chinese influence, the effect of Western ideas in the future of Ottoman illumination.

Most of the time while reading I was remembering my university classes of art and religion conducted by the same professor. He was explaining widely the Islamic traditions in art.

Growing close to Turkish culture, the novel is highly readable for me, but I am certain Westerners would have difficulties understanding it.

However, I can’t wait to get my hands on another book of Pamuk.

Току-що изчетох и последните сраници на Памуковия роман “Името ми е Червен”. Останах доста впечатлена от умението му да ме накара да харесам книгата.

Израстнала в страна, която е страдала петстотин години под османско робство, бях много скептична към този турски автор. Може би, единствено любовта ми към Истанбул събуди любопитството ми към книгата.

Романът разказва история за убийство и изкувство през 16-ти век в Истанбул. Авторът дава глас на всеки герой, дори и на неудушевени предмети като куче, алтън, кон, дърво, Дявол, убиец, жертва.

“Името ми е Червен” може да бъде сченена и като кратка история на ислямската миниатюрна живопис - пълна е с истории за велики миниатюристи и техните житейски преживелици. Памук внимателно описва дискусии за форма и стил и разглежда връзката между изкувство и морал, общество и религия. Много добре подчертава историята на китайското влияние и ефектът на западните идеи в развитието и бъдещето на Османското миниатюрно изкуство.

През повечето време докато четях се сещах за лекциите по изкувство и религия в университета, водени от един и същ преподавател. Той ни обесняваше на длъж и на шир традициите в ислямското изкувство.

Растейки близо до турска култура, романът е много разбираем за мен, но съм сигурна, че западняците биха се сблъскали с някой трудности относно яснотата на дребни детайли.

И все пак вече нямам търпение да взема в ръцете си друга книга на Орхан Памук. :)

Осем от Картин Невил

Един топъл ден, докато гостувах на новите си приятели от острова пред очите ми изникна тази книга. Беше пратена от сестрата на едно от момчетата. Той все още не я беше чел, затова реших да го изпреваря. Грабнах романището и още като се прибрах го зачетох. Още в самото начало Невил ми прошепна, че мога да й се доверя и съвсем незнаеща къде ме води се настаних удобно във въображението си и се понесох по увлекателната и интригуваща история на авторката. Тази книга наистина е приятно и интересно четиво. Нямах търпение да приключа работа и отново да я поема в ръцете си. Със сигурност бих го определила като "исторически роман", преплитащ истински събития с мистериозна измислица. Добре са описани случки предшестващи Френската революция, а част от героите са истински исторически личности, оставили следа в историята със своите открития, философия, музика, искувство. Книгата е подходяща за "разпускане", въпреки че героите в нея са под непрекъснато напрежение.

Жанрът е малко а ла "Шифърът на Леонардо", но определено бих вдигнала два палеца за Катрин Невил пред Дан Браун. Последният ми е крайно неприятен след умопомрачителната му медийна реклама.

Парфюмът Историята на убиец

Филмът отдавна отшумя, но така и не ми идваше желанието да прочета книгата. Да, кино продукцията много ми хареса, но чак пък да чета книгата ми се струваше малко в повече, докато не ми попадна преди няколко месеца. Буквално я "изядох с кориците", толкова ме заинтригува, че не спирах да благодаря на случайността, задето ме срещна отново с тази невероятна история. Зюскинд е майстор-разказвач, чиито гротескни описания и презрение към главния герой пленяват моментално вниманието на читателя. Изобщо не смятам да започвам да редя суперлативи, тъй като такива мога да изброявам до утре, но ми се иска да споделя, че романът остави в душата ми сладкия отпечатък на истински литературен шедьовър. През цялото време изпълваше съзнанието ми с възхита пред необхватният свят на красивото слово.

Завоевателят на Федерико Андахази

Тази книжка ми попадна докато се ровех из категорията "Исторически романи" на известен български сайт за книги. Никога не бях чувала за този аржентински автор и реших, че ще му дам шанс да покаже литературните си умения пред вече скептичните ми предразсъдици относно творбата му. Прочетох я бързо, тъй като не е особено обемиста и останах смаяна от впечатляващата липса на въображение и художествени похвати у автора. Стилът на Андахази е прекалено повърхностен и прозрачен - от самото начало бях наясно каква ще е развръзката. Най-много ме озадачи фактът, че това романче е донесло на автора си някаква награда, в което единствено бих повярвла, ако той си признае, че е в девети клас. :)

Съветът ми към издателите и книжарниците е да го преместят незабавно в категорията "Приключенски романи", тъй като няма кой знае какво историческо в него. В заключение книжката е едно доста наивно и досадно четиво, единствено последните няколко изречения я спасяват от пълен литературен провал. Всъщност мисля, че "Завоевателят" би допаднал на предтийн възраст :)

Вредни съставки в козметичните продукти

Чиста, естествена и здрава кожа и тяло

Мъгливо и студено е вън, кожата ви е суха и протрита от търкане, за да я стоплите, изкушавате се да влезете в първия магазин, да пресегнете към рафта и да купите този огромен флакон с „натурален“ овлажнител за кожа. Във всеки голям хранителен магазин тези дни, ще намерите безброй „натурални“ козметични продукти с ботанически съставки и „зелени“, спасяващи земята, флакончета. Но какво точно означават надписите „чисто“, „натурално“, „билкови съставки“? В много случаи почти нищо.

В САЩ когато FDA( Food and Drug Administration/Хранителна и Лекарствена Администрация) групира козметика и продукти за лична употреба, не изисква предварителни проучвания и изследвания върху даден продукт. С изключение на шепа забранени съставки, производителите могат да използват почти всеки суров материал, без да има нужда от разрешението на FDA.

В резултат на това козметичните продукти могат да съдържат някои от следните вредни за здравето съставки:

• Phthalates(фталати), намиращи се в синтетичките парфюми. Това са разрушители на жлезите с вътрешна секреция, които са свързани с развитието и репродукцията на токсичност, имунотоксичност, токсичност на орделни органи. Ако в съставките на козметичен продукт откриете думата fragrance (което е различно от чисто масло или есенция), то този продукт съдържа фталати.
• 
  
• Propylene glycol(пропилен гликол), свързан с развитието на рак и репродукцията на токсичност, алергии, имунотоксичност, кожни и очно раздраснения. Често се съдържа в лосиони, кремове, почистващи млека, шампоани, балсами, дезодоранти. Може да го разпознаете под следните имена: 1,2-dihydroxypropane, 2-hydroxypropanol, methylethyl glycol, 1,2-propanediol, propane-1,2-diol.
• 
  
• Parabens(парабени). Използват се като консерванти в ужасно много козметични продукти и са свързани с рак, развитие на токсичност и могар да укажат вреда на полови органи и възпроизводствения процес. Можете да ги откриете под следните имена: 4-hydroxybenzoic acid, benzoic acid, 4-hydroxy-..., p-carboxyphenol, p-hydroxybenzoic acid, p-salicylic acid, 4-hydroxybenzoic acid, или само parabens
• 
  
• Mineral oil(минерални масла). Това е петролен дериват(производна функция на петрола), който е свързан с рак, токсичност на органи и имунотоксичност. Може да бъде записан в съставките на продуктите под следните имена: deobase, heavy mineral oil, hydrocarbon oils, light mineral oil, liquid paraffin, liquid petrolatum, paraffin oil, paraffin oils, paraffinum liguidum, prolatum oil, white mineral oil или petroleum
• 
  
• Sodium lauryl sulfate, sodium laureth sulfate е изпозлван в сапуни, шампоани, пяна за вана и душ гел. Може да причини токсичност на органи, раздразнение на кожата, очите и косата. Имената, под които се крие са: PEG-(1-4) lauryl ether sulfate, sodium salt, plyethylene glycol(1-4) lauryl ether sulfate, sodium salt и други имена, които още не знаем
• 
  
• Oxybenzonate, широко разпространен в противослънчени лосиони,млека и други продукти, които съдържат SPF защита. Свързва се с раздушаване на ендокрина, нанасяне на вреди в половата система, алергии, раздушаване на клетки. Обикновено го записват под следните имена: benzophenone-3, 2-benzoyl-5-methoxyphenol, 2-hydroxy-4-methoxybenzophenone, (2-hydroxy-4-methoxyphenyl), phenylmethanone и други имена, които още не знаем. За безопасен противослънчев лосион изберете продутк, който съдържа: zinc oxide, titanium dioxide.

Бойкот на корпорациите, печелещи от война

http://ruslantrad.wordpress.com/2009/12/20/boycott/#comment-4044

Пусни народа ми да кара сърф

Така е наречена книгата, която бих препоръчала на всички хора, без значение на техните възгледи, професия или хоби. Това е книга не само за тези, които обичат планината, а за всички, които обичат живота. Това приятното четиво е не само библията на успешния бизнес, но и една дълбока философска позиция тясно свързана с ритъма на нашето време.

Авторът и създател на компанията Patagonia, Ивон Шуинар разказва подробно как чрез любовта си към катеренето и природата от бедно момче се превръща в един от най-успешните предпиемачи в планинарския бизнес. Успехът му не се състои в някаква фалшива рекламна кампания, а в качеството на материалите, които подбира за даден продукт , пестенето на ресурси, биоматериите и т.н. Установената му екополитика го извежда сред първенците на качествени спортни стоки. Без да съм привърженичка на повечето планински спортове притежавам няколко артикула от ежедневтото обкелко на Patagonia, и без да преувеличавам мога да подчертая, че такова качество не съм срещала до сега. А това, което ме изненада още по-приятно е, че дрехите не само са устойчиви на време и употреба, но и след като ги захабиш от носене (за което ти трябват години), можеш да ги занесеш в най-близкия магазин на Patagonia, където ще ги рециклират. Точно това ме накара да прочета книгата, защото бях сигурна, че зад това безупречно изпълнение на една обикновена дреха се крие любов към диви и красиви места по света, както и непоклатимото устояване на собствени принципи за опазване на околната среда.

Сега "зеленото" е мода навсякъде, на места дори крайно лицемерно, но да не забравяме, че Patagonia са така от повече от 30 години...

В епохата на бързо развиващи се технологии, неограничено потребление и забързан живот, думите на Шуинар блестят в съзнанието на читателя като един червен светофар, каращ ни да спрем за миг и да размислим къде ще стигнем ако продължим по този път...