Тази книжка ми попадна докато се ровех из категорията "Исторически романи" на известен български сайт за книги. Никога не бях чувала за този аржентински автор и реших, че ще му дам шанс да покаже литературните си умения пред вече скептичните ми предразсъдици относно творбата му. Прочетох я бързо, тъй като не е особено обемиста и останах смаяна от впечатляващата липса на въображение и художествени похвати у автора. Стилът на Андахази е прекалено повърхностен и прозрачен - от самото начало бях наясно каква ще е развръзката. Най-много ме озадачи фактът, че това романче е донесло на автора си някаква награда, в което единствено бих повярвла, ако той си признае, че е в девети клас. :)Съветът ми към издателите и книжарниците е да го преместят незабавно в категорията "Приключенски романи", тъй като няма кой знае какво историческо в него. В заключение книжката е едно доста наивно и досадно четиво, единствено последните няколко изречения я спасяват от пълен литературен провал. Всъщност мисля, че "Завоевателят" би допаднал на предтийн възраст :)
No comments:
Post a Comment