Филмът отдавна отшумя, но така и не ми идваше желанието да прочета книгата. Да, кино продукцията много ми хареса, но чак пък да чета книгата ми се струваше малко в повече, докато не ми попадна преди няколко месеца. Буквално я "изядох с кориците", толкова ме заинтригува, че не спирах да благодаря на случайността, задето ме срещна отново с тази невероятна история. Зюскинд е майстор-разказвач, чиито гротескни описания и презрение към главния герой пленяват моментално вниманието на читателя. Изобщо не смятам да започвам да редя суперлативи, тъй като такива мога да изброявам до утре, но ми се иска да споделя, че романът остави в душата ми сладкия отпечатък на истински литературен шедьовър. През цялото време изпълваше съзнанието ми с възхита пред необхватният свят на красивото слово.
No comments:
Post a Comment