My name is Red by Orhan Pamuk/Името ми е Червен от Орхан Памук

I just finished the last pages of Orhan Pamuk's "My name is Red". I remained pretty impressed of his know-how to make me like the book.

Being raised in a country that suffered five hundred years under Ottoman oppression, I was very skeptical about this Turkish author. Probably it was only my love to Istanbul that woke up my curiosity to open the book.

The novel tells the story of murder and art in 16th century Istanbul. The author has given a voice to every character, even to subjects like a dog, a gold coin, a horse, a tree, Satan, murderer, victim. "My name is Red" itself could be considered as a short study of Islamic illustration, it is full of stories about the great miniaturists and their lives. Pamuk carefully depicts discussions about form and style and reviews the relationship of art to morality and society and religion. He as well describes the history of Chinese influence, the effect of Western ideas in the future of Ottoman illumination.

Most of the time while reading I was remembering my university classes of art and religion conducted by the same professor. He was explaining widely the Islamic traditions in art.

Growing close to Turkish culture, the novel is highly readable for me, but I am certain Westerners would have difficulties understanding it.

However, I can’t wait to get my hands on another book of Pamuk.

Току-що изчетох и последните сраници на Памуковия роман “Името ми е Червен”. Останах доста впечатлена от умението му да ме накара да харесам книгата.

Израстнала в страна, която е страдала петстотин години под османско робство, бях много скептична към този турски автор. Може би, единствено любовта ми към Истанбул събуди любопитството ми към книгата.

Романът разказва история за убийство и изкувство през 16-ти век в Истанбул. Авторът дава глас на всеки герой, дори и на неудушевени предмети като куче, алтън, кон, дърво, Дявол, убиец, жертва.

“Името ми е Червен” може да бъде сченена и като кратка история на ислямската миниатюрна живопис - пълна е с истории за велики миниатюристи и техните житейски преживелици. Памук внимателно описва дискусии за форма и стил и разглежда връзката между изкувство и морал, общество и религия. Много добре подчертава историята на китайското влияние и ефектът на западните идеи в развитието и бъдещето на Османското миниатюрно изкуство.

През повечето време докато четях се сещах за лекциите по изкувство и религия в университета, водени от един и същ преподавател. Той ни обесняваше на длъж и на шир традициите в ислямското изкувство.

Растейки близо до турска култура, романът е много разбираем за мен, но съм сигурна, че западняците биха се сблъскали с някой трудности относно яснотата на дребни детайли.

И все пак вече нямам търпение да взема в ръцете си друга книга на Орхан Памук. :)