Friday, December 20, 2013

PostSecret - Колекция От Тайни


  Разлиствайки книгата на Франк Уорън се удивявам колко невероятни и различни могат да бъдат тайните и най-съкровените желания на човек. Всеки от нас е заключил в себе си нещо, което му е свидно да сподели с останлия свят. Нещо, което здравата е залостено в най-дълбоката тъмница, от където страховит минотавър го пази да излезе.  

PostSecret е арт-проект на коленционера на тайни Франк Уорън. През 2004 година му хрумва идеята да започне да събира най-съкровените неща, които хората бдително крият в себе си. Разпечатва 3000 картички с различни илюстрации и кратки инструкции и ги раздава на случайни минувачи из улиците на Вашингтон. Не след дълго пощенската му кутия постепенно започва да се пълни с тайни - весели, тъжни, дълбоки, глуповати. 
До днес Франк Уорън е събрал над половин милион тайни, всяка от които се публикува в блога му. 
Споделям ви няколко извадки от колекцията на Уорън.



 
















Sunday, December 1, 2013

"Змия и Лилия" от Никос Казандзакис


Миналата седмица се случи да съм в централната библиотека и докато хаотично се лутах между етажите с литература се сетих, че може би ще успея да намеря единственото копие на “Змия и Лилия” във Ванкувър. 
Първата творба на Казандзакис отдавна е заседнала в списъка ми с предстоящи книги за четене, но тъй като от десетилетия не се преиздава трудно се намира копие.
“Змия и Лилия” се появява на бял свят през 1906 година, докато Казандзакис е още студент в Атинския университет. Първите болезнени поражения на несподелената любов са не само тласъкът на авторът да създаде романа, но и спасението от демоничното влияние на тази опустошителна любов в душата му.
В книгата си Казандзакис се преобразява на вдъхновен художник, който по естествените закони на битието си среща случайно жената, която се превръща и в муза, и в цвете, и в демон в сърцето на артиста. 

 "….24 декември – О, когато си те представям в гроба, в кръвта ми се надигат като вълни диви инстинкти на наслада и ужас, и искам да те грабна и да впия устни в устните ти, и да те притисна с всичката сила на отчаянието и на любовта, да станем едно тяло,да се стопим в един пламък на прегръдката, да се притиснем в една безкрайна целувка на цялото ни тяло и да издъхнем сред мълниеносна наслада нощем, в полунощ – за да не намери и вземе от нас Смъртта нищо друго освен малко пепел…."

“Змия и Лилия” е роман-дневник, интимен и поетичен, в който лирическият герой изживява еуфорията, обсебването и покварата на страстта си. Повествованието наподобява древногръцката трагедия, където героите забулени в мистиката на времето извървяват пътят към опознаването на собствената си чувства. Този аспект е много характерен за цялото творчество на Казандзакис, за който вътрешното усещане и възприятие на света, зараждането, живота и смъртта на чувствата доминиращо тържествуват над събития и сюжети. 
Още в тази първа творба могат да се проследят наченките на по-късните философски размисли на автора върху мъжкото и женското начало и борбата за освобождаването на духа от материята - мисли, с които Казандзакис се обвързва до края на живота си. 

“Змия и Лилия” е стремежа на автора да обвърже изкувството с философията под елегантната форма на словото. Амбиция, която веднъж зародила се превръща в отличителна черта на цялостното му творчество. Казандзакис рисува със световете, които обитават душата му - от най-тъмните дълбини до извисяването на духа. 


"….20 ноември – Чувствам, че това което търся е над любовта и над радостта от живота, над науката, над славата и над звездите. Не дръж крилете ми вързани в прегръдките си. Ти си само сянка и само усмивка в голямото пътуване на душата ми. Очите ти са два чисти извора, където дойдоха да пият и да си отпочинат мислите ми. Между гърдите ти се крие меката възглавница,където спах за миг, за да се събудя отново. Не ме дръж вързан!"



Monday, October 14, 2013

Тази седмица в раницата ми е топла есен... и още една канадска книга - "Стая" на Ема Донахю

    Небезисвестното кленово листо - символът на Канада
   

  Навън е толкова цветно и усмихнато, че въпреки многото учене никак не издържам да стоя затворена в къщи. Само като се събудя и разстеля поглед през прозореца есента ме зове под синьото небе. Очите ми не могат да се налюбуват на багрилата, с които сезонът е оцветил природата. Понякога толкова бързам да изляза, че забравям да помъкна със себе си и фотоапарата, но и той да е с мен пак не мога да запечатам всичко, пред което с възхита въздишам. 
  Есента във Ванкувър е като шарен карнавал. Растителността сменя щедро цветовете си, лек ветрец тържествено полюшва клоните, а падащите листа покриват с пъстър килим зелената трева. Сякаш природата ни подготвя и зарежда с последна глътка от своето величаво творение преди да дойде сивата и студена зима. У мен живее нетърпимо желание да съм навън, да усещам есента със сетивата си, да виждам как градът се променя в меката светлина на сезона, да откривам усмивки и спокойствие по лицата на хората. Никога не съм познавала и обичала токова много есента. 

  Книгата, която последните седмици ме разсейва от сезонните вълнения ми беше препоръчана от моя колежка, която един ден ми донесе пълна чанта с книги, сред които бе и "Стая". А там се случва точно обратното, лирическия герой никога не е виждал света извън стаята, в която живее.  Единственото нещо от "навън", което някога е видял е едно есенно листо паднало на капандурата, през която светлината на денят озарява целият му свят. Въпреки че не е моят тип книга, "Стая" е доста интересен и провокиращ роман, способен да те заинтригува още от първите си страници, защото този, който го разказва е само на пет години и знае толкова много за света, колкото четирите стени му позволяват. В романът има динамика, но не в събитията, а в психичното израстване и когнитивното развитие на невръстния разказвач. От тази гледна точка авторката се е постарала изключително много, усилие, което придава пълнота на творбата, прави я интересна, и то особено за онези, за които детската психика винаги събужда любопитство. Ема Донахю не е спестила и да опише и обстоятелства, чиито подробности биха смутили читателя, но дръжте се, за добрите хора светлина винаги има в тунела. А и това е сценарий, който на всеки от нас може да се случи. 
  
   Навън е още есен, а утре е ден за работа. Затова до скорошно четене!


 P. S. Снимката, на която съм с книгата e правена пред  една от сградите математическия факултен на University of British Columbia. Математическият факултет е с най-старите сгради, които не са реставрирани заради плъзналата по тях растителност. 

    Jerico Beach Park




Saturday, October 5, 2013

"Хигиена На Убиеца" от Амели Нотомб


Както и преди съм писала ексцентризмът на Амели Нотомб винаги ме подтиква към  любопитство към всяка нейна книга, изпречила се на пътя ми.
"Хигиена на убиеца"  мернах случайно един следобед в библиотеката и реших, че й е дошъл реда.  Тя е от добрите книги на Нотомб. Обемът е характерния за авторката, а съдържанието безусловно носи нейния почерг. Това е роман без сюжет. Представете си една стая - хол и двама души разговарящи помежду си. Накратко такава е ситуацията в романа. Но в разговора на двамата събеседници  се вилнеят словестни войни, потушават се запалени в миналото пожари, разбулват се мистерии, оживяват сюжети, умират герои. Разговор, който изпълва обема на книгата, но в същото време е прекалено интригуващ за да доскучае.
Тънко и леко издание, което се побира в чантата и е с вас навсякъде, бързо се чете и е най-добрия събеседник в промеждутъците на ежедневието.

Sunday, September 22, 2013

Truth And Reconciliation Canada - Тъмната Страна На Канадската История


Хиляди се струпаха днес в центъра на Ванкувър под непрестанния проливен дъжд, за да изразят своята съпричастност и признание към съдбата на всички онези оцелели или загубили живота си  индианци преминали през "пансионните училища". 
Residential schools е една от най-тъмните страни на канадската история, чийто отпечатък върху живота на местните индианци от всички племена ще тлее още дълго сред поколенията. Още през XIX век канадското правителство заедно с представители на няколко християнски общности установяват план за образоването на коренното население като най-бърз и ефективен метод за тяхната интеграция в модерното канадско обществото. Тогавашните управници са вярвали, че с налагането на английския език и християнските обичаи ще успеят да изтрият от съзнанието на следващите поколения индиаци техните традиции и езици. Планът е задействан доста бързо. Residential schools са създадени из цялата страна, управлявани от църковни служители и субсидирани от правителството. Посещението на пансионните училища е било задължително за всички деца от индиански произход. Държавни служители са обикаляли домовете, за да се убедят, че някое дете не е останало скрито в къщи. Насила са отделяли деца от родители, за да проработи с пълна сила планът за разбиване на индианската култура. Първите училища са открити през 1840 година, а последното затваря врати през 1996 година, установено е, че около 150 000 деца насила са откъснати от семействата си и са пратени в пансионни училища. А какво се е случвало там? На учениците е било забранено да говорят на майчиния си език, както и да практикуват индиански традиции. За тези, които все пак са се осмелявали е тегнело тежко наказание, често принудителен тежък труд. Години наред децата са живели в неприемливи човешки условия, били са подложени на телесен, сексуален и емоционален тормоз. Братя и сестри са били разделяни, а времето, в което децата не са виждали родителите си е било цяла учебна година. Писма са можели да пишат само на английски, език, който тогава родителите им не са говорили. 


От разкрития на скорошни документи стана ясно, че 3000 деца са намерили смърта си в пансионните училища. Като една от главните причини за това е била туберкулозата. Дали от невнимание, или нарочно, на децата са давани инфектирани одеала с белодробната зараза. Друга коварна болест отнела много животи е испанската грипна епидемия, която не е подминала и служителите в училищата. Не малък е броят и на смърт от самоубийство, пожари и недохранване.  Според разказите на оцелелите от този културен геноцид на момичетата в някои училища е правена интервенция, която стяга фалопиевите тръби - необратим процес, който осъжда бъдещата жена на безплодие. 
До някаква степен Residential Schools са постигнали целта си. Когато учениците са "завършвали" и са се връщали по родните си места не са успявали да се адаптират обратно към начина на живот в общността. Чувстали са се безполезни и унижени, че корените им са от тази култура, а травмите нанесени от строгостта, суровостта и злоупотребите в училище им изградили още по-високи прегради в адаптцията към живота в модерното западно общество. 
Едва през 1990 година върховния вожд Фил Фонтейн предизвика гласно представителите на всички църковни общности взели участие в "пансионните училища" да признаят емоционалните, физическите и сексуални злоупотреби с ученици. Година по-късно канадското правителство свиква комисия, която изслушва разказите на "оцелелите" ( така индианците преминали през Residential Schools наричат себе си). Преживяното от очевидци разтърсва цялата канадска общност, а през 1996 г вратите на последното "пансионно училище" са завинаги затворени.  През 2007 г канадското правителство отпуска компенсация от 1.9 млд долара за всички оцелели представители на индиански общности. Плащанията за всеки ученик на "пансионно училище" са 10 000 $ за първата година и по 3000 $ за всяка следваща година прекарана в училището. Част от този бюджет ще се предоставя на всяко индинаско дете, което иска да постъпи в университет или друго висше училище. Така канадското правителство се опита макар и частично да измие срама от себе си. През 2008 година премиерът Стивън Харпър публично и официално се извини от свое име и от името на цялото канадско правителство на всички оцелели и техните семейства. Макар католическата църква да е играла водеща роля в принудителното "образование" на индианските общности официално извинение от висшите представители така и не е получено. През 2009 година горе споменатия вожд Фил Фонтейн се среща с Папа Бенедикт XVI, който изрази своята тъга за злоупотребите с изстрадалите ученици от католическите училища. 
Днес хиляди хора, представители от различни етноси и култури се присъединиха към символичното шествие в подкрепа и солидарност към оцелелите бивши ученици и всички останали представители на индианските общности за тежката форма на расизъм, която са изживели в собствената си страна. 




Friday, September 20, 2013

Thermae Romae - Манга История За Римските Бани


Мари Ямазаки се прочу напоследък с манга биографията, която създаде за Стийв Джобс. Адаптирайки я по официалната биография написана от Уолтър Айзаксън, Ямазаки пресъздава събитията във визуална форма с присъщия комикс контекст. И тъй като излиза на серии ще изчакам да излязат всички преди да я прочета, затова днес ще ви разкажа за друг проект на Ямазаки - "Thermae Romae".
Това е манга история за приключенията на един римски архитект, който докато търси озарение и вдъхновение за следващия си проект се подхлъзва в един басейн и сместо да се удави се пренася във времето и попада в съвременна Япония. Целият том се върти около създаването на нови бани, басейни и съоражения свързани с тях. Архитект Лусий често попада в съвременна японска баня и се изумява от постиженията на т.нар "плоски лица" (така авторката нарича японците в романа).  Мари Ямазаки си признава след всяка глава колко е обсебена от древни обществени бани и прибавя допълнителна история за традициите на къпането в съответния римски период. Така мангата, която е характерна с кратките си диалози позволява на читателя да надникне по-дълбоко и да опознае отношението на римляните към къпането. 
Досега нямах опит с мангата, дори не знаех, че се чете отзад напред, но този том не беше лош, още повече, че изглежда доста луксозно - с твърди корици, прозрачна матова подвързия и дебела гланцирана хартия. Илюстрациите на Ямазаки са забележителни и малко по-вчечатляващи от самия сюжет. Чете се изключително бързо, но пък много тежи и не може да си я разнасяте навсякъде. Но затова пък стои красиво на лавицата. 


Tuesday, September 10, 2013

Out Of Print Clothing


  Преди два дни отскочих до отсрещната книжарница да си потърся удобен и добре пишещ химикал за предстоящата учебна година. Уви, селекцията на химикали бе оскъдна. Наистина учудващо за огромна книжарница на три етажа, най-голямата верига книжарници в Канада. 
За сметка на това попаднах на тази фланелка, която бе на разпродажба за символичните CAD $6.25! Горе-долу на цената на 5 по-свестни химикала. Веднага я купих, въпреки че нямаше моят размер, нито пък съм чела романа на Фицджералд, но ми стана мило, че някой се е сетил да щампова фланелки със стари корици на книги. 
Качеството на снимката не е много добро, но етикетът имитира картон на библиотека, на който има дати и имена на читателите, а от другата страна има кратка история на фирмата Out Of Print Clothing, които обикалят антикварни книжарници или библиотечни разпродажби и избират стари издания на книги, чиито корици са по-артистични, ретро или просто забавни. Освен това, когато премахнете етикета не е нужно да го хвърляте на боклука, защото той е идеалният размер книгоразделител. Идеята ми се стори страхотна, маретията и кройката са много добри, а за всяка продадена фланелка, компанията дарява по една книга на неправителствената организация "Книги за Африка".
Покрай еуфорията от продуктите на Out Of Print Clothing съвсем забравих, че бях тръгнала за химикал. И такъв намерих, но не в книжарницата на три етажа, а в еднин магазин за канцеларски материали.
Обичайте книгите!