"Слепота" от Жозе Сарамаго

В момента, в който започнах "Слепота" бях сигурна, че няма да я завърша. Герои без имена, странен стил - няма разграничения на пряка реч, стори ми се, че жестоко злочестие се е спуснало над тази книга и всичко потъва в мрак. Светъл мрак. 

Незнайна до сега епидемия, наречена "Бялата болест" покорява зрението на хората, но вместо да го хвърля в мрак го превръща в млечнобяла нищета. Постепенно все повече и повече хора са заразени...И колкото повече се заразяваха, толкова повече се увеличаваше интересът ми към романа. Веднага изхвърлих на боклука първоначалното ми убеждение. 

Въпреки жестокостта и отвращението на описаните събития, в "Слепота" има нещо много пленително, много човешко и много милостиво. 
"Бялата болест" постепенно поразява всички хора, но една жена сред слепите все още вижда. И както тя е очите на всички останали, така тя бе и светлината за мен, която не ми позволи да се отчаям докато преминавах през тъмните коридори на романа. Този единствен образ се превърна в основната ми причина да прочета романът до край. Защото тази жена е всичко, което сме забравили да бъдем. 

Сарамаго с лекота възхвалява онзи чистия, истински алтруизъм, който рядко виждаме, защото просто сме слепи за него....

Ако сте чели "Ловецът на хвърчила" и ви се е сторила тежка, то помислете дали да започнете "Слепота", считам я за по-тъжна и по-реалистична, но доста по-значима. 

Ако ви мързи, няма страшно! Романът вече е адаптиран и за големия екран и по мое мнение не се е получило никак зле. Мятам трейлъра за всеки случай. :=)

"Животът на Пи" от Ян Мартел

Веднага споделям, че "Животът на Пи" е най-добрият канадски роман, който съм чела. Признавам, че тепърва навлизам в канадската литература и съм още съвсем неориентирана, но историята на Ян Мартел дълбоко ме впечатли. Обожавам когато авторът ме сблъска с необикновен сюжет какъвто е в този роман.

Индийско момче корабокрушира и попада в спасителна лодка в компанията на зебра, хиена, орангутан и ... бенгалски тигър. Но това съвсем не е историята на някой анимационен филм, а една сурова и ожесточена битка за оцеляване. 
Съвсем в началото, преди за започне своя разказ авторът ни обещава, че тази история, че ни накара на повярваме в Бог. Това твърдение не се сбъдна. То вярата или я имаш, или я нямаш, трудно е да намериш Бога точно е една книга или история. Но успя все пак да ме накара да повярвам в освобождаването на закърнелите ни способности за самосъхранение, упоритостта на волята, устойчивостта на тялото и непреклоността на човешкия дух. 
"Животът на Пи" е една съдържателна история, където въображението разгръща необикновени хоризонти на връзката човек-животно, едновременно провокирайки и вдъхновявайки. Романът е приятно увлекателен, веднъж потеглило повествованието се лее из страниците с магията на добре разказана приказка. 

Здравка Евтимова завинаги в сърцето ми

   Преди малко повече от две години случайно попаднах на прекрасен разказ в едно канадско списание, което редовно четях. Стрелнах поглед към името на автора и с огромна почуда установих, че не може да е друго, освен българско. Здравка Евтимова в никакъв случай не ми звучеше познато. Веднага се допитах до гугъл и за моя още по-огромна изненада открих още нейни разкази, много разкази, и на български и на английски! Изчетох всичко, разписано с нейното име и все не ми беше достатъчно, постоянно търсех дали някой скрит разказ няма да се появи оттук или оттам. 

   Дали е нужно да спомена многото литературни награди, с които е отличена авторката, и у нас и в чужбина. Но това сякаш не ми е  толкова важно, същественото за мен е, че сърцето ми я заобича безусловно и дори когато попадна на не толкова силен разказ не й се сърдя, а още повече я обичам! Дори сега, когато искам да напиша нещо за Здравка Евтимова, толкова се вълнувам, че съвсем не мога да си наредя мислите.

   Истината е, че в душата ми нахлува необуздана радост, когато пред мен се разгръща творчеството на Здравка Евтимова. Красив стил, динамични и непредвидими сюжети, малко болка, малко радост и всегрееща надежда изпълват разказите й. Трудно е да си избереш любим, тъй като всички носят магнетичния заряд на красивата литература. 

  Някои от разказите й са адаптирани на български и на английски, т.е. не са буквално преведени, така българската адаптация на разказа, с който я открих - 'Acceptance' е 'Дъжд'. Въпреки промените, които нанася, за да ги адаптира творбите й винаги носят еднакво силен заряд. Какво да ви кажа, просто изизкан майстор на късия разказ е тази жена! 

  Здравка е лекът към неибежната носталгия, радостта и уханната пролет, която разцъфва в душата ми всеки път, когато се доближа до трорчеството й. Няма да крия, че изпитвам нестихваща гордост, еуфория и щастие, че в България се е родил такъв талант. 

Тук може да намерите част от разказите й на български, a тук пък има няколко на английски. Приятно четене :)

Ловецът на хвърчила

Така нашумялата книга на Халед Хосейни стигна и до мен. Името на Хосейни се появяваше на няколко места в книги, които бях чела преди това и от приказка на приказка, а и покрай високия рейтинг на романа, си викам "Я да му хвърля едно око" :)

"Ловецът на хвърчила" разказва една наистина покъртителна история за съдбата на две момчета, родени в Афганистан. Дори само този анонс страшно ме заинтригува, защото изпитвам огромно вълнение, когато чета роман описващ чужда култура. Така е и в този роман. Пащуни и хазари, руснаци и талибани, приятелство, вярност, страх, чувство за дълг - всичко това си е намерило място в романа като постепенно ни разкрива историята на Амир.

За мнозина "Ловецът на хвърчила" ще се стори тежка книга за четене предвид съдбата на героите и обстоятелствата, които ги съпътстват. Мой близък дори ме предупреди да се приготвя да плача докато чета. Е, за моя изненада романът съвсем не ми подейства така. Историята започва много интересно и динамично, но точно когато наближи развръзката, сюжета така се пропука, че у мен остана една огромна дупка разочарование. Замириса ми на турски сериал. Съвсем сериозно. После идва малко американски екшън и романът съвсем изгуби изначалния си облик. 

Не отричам, че жестокостта на събитията описани вътре не е част от действителността в Афганистан, но ми се струва, че в "Ловецът на хвърчила" драматизмът е прекалено пресилен с цел това да е поредния роман-сензация. 

Накрая ми се иска да споделя и орогчението си от българската корица и шрифта на нея. Всъщност те съвсем съвпадат с отношението ми и към романа.  :)

"18% сиво" от Захари Карабашлиев

Най-накрая и аз прочетох "18% сиво"!

И останах много доволна. В цялостта си романа е тъжен, но игрив. Закачливият крими-екшън сюжет му придава една особена свежест. Много ми допадна градивния характер на повествованието, а още повече трите сюжетни линии, които непрекъснато се редуваха.

Сред читателските мнения, който прегледах из нета преди да прочета "18% сиво" ми направи впечатление, че за някои "вулгарния характер" на романа го прави недостойна литература. След като го прочетох тези твърдения ми се струват смешни и нелепи.

Романът е динамичен, историята е интригуваща, а Захари Карабашлиев има готин стил и пише много увлекателно историята на героя-имигрант в Америка. 

Много ми е приятно, когато нещо такова е създадено от български автор, и то мой съвременик!

Речник на собствените имена - Амели Нотомб

Знам, че лятото върви към своя край и аз съвсем не навреме се намесвам, за да препоръчам книжка за плажа, но да кажем, че тази поредна хапка от творчеството на Нотомб е чудесна за запълване на свободно време, където и да ви свари то. Защо не и на спирката, докато чакате редовните линии или на среща с приятел, който винаги закъснява ( аз имам няколко такива). Това последното ме наведе на извода, че в последните години съм се приспособила съвършено към уплътняване на чакането - винаги с лека книжка в чантата, тефтерче и цяла библиотека заредени книги в телефона. :)  

"Речник на собствените имена" е кратък, но увлекателен роман, който проследява живота на едно необикновено момиче с още по-необикновено име - Плектруда. Понякога й се чудя на авторката от къде ги измисля тези шантави истории и хора. 

Типично в нейн стил, Амели Нотомб умело примесва трагични обстоятелства със забавна ирония, за да изкопчи максималния ни интерес към сюжета. Ако вече познавате творчеството й със сигурност във всяко изречение ще подушвате причудливия характер на авторката. 

Плектруда ми се стори интересна и симпатична девойка, а обстоятелствата около раждането, отглеждането й и страстта към балета й придават един малко по-мистичен образ. 

Романът, разбира се, не е някой литературен шедьовър, не очаквайте да промени живота ви, мисленето или светогледа ви, дори едва ли бихте въздъхнали от удивление като го прочетете, но все пак има една много свежа нотка ексцентризъм, с която пленява интереса.

"Речник на собствените имена" е много по-добра от "Кралска воля". Тук отново открих онази Амели от "Изумление и трепет" и това ми върна надеждата в авторката. А и установих, че с нейните романи идеално запълвам кратко свободно време, в което вместо да ме обсаждат досадни мисли ме разтоварват щури истории. 

"На изток от Запада" от Мирослав Пенков

"На изток от Запада" попадна в ръцете ми съвсем случайно, прищявка на личния ми избор и наивната ми интуиция.

Това е сборник разкази, които младия автор е писал далеч от родината в моменти на силна носталгия. "Македониjа", "На изток от Запада" и "Писмото" са произведенията, които най-много ми допаднаха. Останалите тъкмо обратното. Повечето сюжети гравитираха около времето на соца и тази клатеща се тъга ми дойде в повече. 
Мирослав Пенков е много талантлив разказвач, симпатична ми е стилистиката му, но у мен остана убеждението, че разказите са насочени към конктерна група читатели, т.е. за западняците отвъд океана, които са далеч от битието на сиромашията по соца.

Това е, което остана у мен след прочита на книгата, не можах да изтръгна повече...