И между другото.... книга!

 Отдавна не съм писала за книги. В последните месеци само събирам книги оттук-оттам, но така и не посягам към никоя от тях. Все се чудя от къде да почна, а когато убивам време в книжарницята все някое ново заглавие се изпречква на пътя ми с интересна корица или формат. Като например книгата на Ерленд Лу "Lazy Days"- джобен формат, но с твърди корици във винтидж стил, леко грапави с разстлана хипстърска графика на тях. Мъничка, лека, прилича по-скоро на тефтер, от колкото на книга, но изглежда толкова симпатична, че ми стана любопитно какво се крие зад този приветлив образ. Обърнах я и като видях цената я оставих обратно на рафта и си тръгнах. Не ми се даваха 20$ за книжка, която ще присъства в живота ми два-три часа. Пробвах да я издиря в библиотеката, но всички копия бяха разграбени, хипстърите ме бяха изпреварили и трябваше да чакам на опашка около две-три седмици докато дойде моят ред. "Забрави" - викам си, върнах се в кижарницата и я зачетох. Ходех и четях всеки ден в остатъка от обедната ми почивка, не толкова защото ми беше безкрайно интересна, а от някакъв магарешки инат в знак на протест срещу абсурдната й цена. Така я превърнах в първата си книга прочетена изцяло в книжарница, изпитах някаква безцеремонна гордост от това, че наруших сакралния обет автор-издател-книжарница-читател, защото съдържанието в никакъв случай не оправдаваше цената. Дадох си сметка, защо в тази книжарница все по-малко се срещат хора, които обичат книгите и защо първият етаж на книжарницата е изцяло посветен на стоки за дома - от плетени кошници, чаши и чинии до бижута, шалове и дамски чанти. 

Хората, които обичат книгите не пазаруват оттук, за тях има интернет. 

Но да се върна на норвежкия роман, който се оказа, както подсказва заглавието, неангажиращ, кратък и на моменти дори забавен. В по-голямата си част е диалог между съпрузи, които прекарват семейната си почивка в Германия. По едно време единият от тях, а може би и двамата изтрещавят и романа приема съвсем различен контраст. После идва краят. Нещо между Нотомб и Керет, но в много по-неузрял вариант. Ако ви се губи време, заповядайте!

Sulfuric Acid in the Thrift Store

Само на две пресечки от сградата, в която живея има един Thrift Store , в който не пропускам да се отбия всяка седмица. Трифтовете, за които ви разказвам са верига магазини за стоки втора употреба на християнската организация Армията на Спасението. Накратко Армията е организация с благотворителна цел, която подпомага хората в нужда по света. Тяхната дейност не е насочена само към най-бедните части на света, но и към бедните хора в развиващите се страни. Имат най-различни програми за подпомагане на хора в нужда и често посредничат на същите тези хора като насърчават социалното им интегриране, помагат ги в борбата с наркотична и алкохолна зависимост, съдействат при домашно насилие и злоупотреби и т.н. Една от интересните им стратегии са Трифт магазините. Те са изцяло на дарителска основа, хора оставят ненужните си вещи и други хора ги купуват на много ниски цени. Изключително ниски. В магазините се продава каквото се присетите, дрехи, обувки, посуда, картини, мебели, сувенири, джунджурии, книги, бижута, всичко! Цената на книгите е между 1 и 3 долара. Излишно е да ви казвам, че вече съм напълнила библиотеката си, и то все с търсени от мен заглавия. 

Наскоро при поредното ловуване на книги гледам от един рафт ми намига Амели Нотомб. Без да се колебая я добавих към купчината покупки и айде обратно към нас. Точно за този роман, "Сярна Киселина" не бях чувала, но понеже последната година изчетох няколко книги на Нотоб, реших с него да започна, предполагайки горе-долу какво да очаквам от авторката.

Е, този път тя надмина очакванията ми. По-голяма покруса от прочетеното скоро не бях изживявала. Много се разочаровах и изпитах искрено презрение към авторката, че си позволява така неблагоразумно да бъде на приливи и отливи. Най-накрая прозрях колко болезнена може да бъде графоманията на авторите за нас читателите. Никога не съм одобрявала обета на Нотомб да издава по една книга всяка година. Таланта има нужда от почивка и точно плоскостта и бездушието на  "Сярна Киселина" е доказателството за това. Вярвам, че за продажбите на тази й книга Амели е залагала на името си, но не и на съдържанието на творбата.

Характера на романа е тъмен и антиутопичен, действието се развива в бъдещето, а телевизионните риалити шоута до такава степен са се изродили, че за да привличат все повече зрителска аудитория търгуват с живота на участниците. Участниците в риалитито не се избират чрез кастинг, а на принципа на случайността. Сценаристите отиват в един парк и избират на посоки, без право на глас, избранниците са тикнати в нещо като затвор, където всеки ден са подложени на тежка физическа работа, а зрителите наблюдават и чрез гласуване решават кой да изпратят на сигурна смърт. Сред затворниците има една млада, красива и умна жена, която печели симпатиите на част от останалите затворници, зрителите и дори надзирателите на затвора.  Една от надзирателките се влюбва в нея и се заформя една интрига на изпросена любов в замяна на малко милостиня и ала-бала. Накрая надзирателката, обезумяла от любовта си към затворничката организира революция в затвора и освобождава всички.

Книжката е малко по обем и всичко това е скалъпено на две на три, все едно авторката е яла филия с лютеница и са й били омазани ръцете.

Речник на собствените имена - Амели Нотомб

Знам, че лятото върви към своя край и аз съвсем не навреме се намесвам, за да препоръчам книжка за плажа, но да кажем, че тази поредна хапка от творчеството на Нотомб е чудесна за запълване на свободно време, където и да ви свари то. Защо не и на спирката, докато чакате редовните линии или на среща с приятел, който винаги закъснява ( аз имам няколко такива). Това последното ме наведе на извода, че в последните години съм се приспособила съвършено към уплътняване на чакането - винаги с лека книжка в чантата, тефтерче и цяла библиотека заредени книги в телефона. :)  

"Речник на собствените имена" е кратък, но увлекателен роман, който проследява живота на едно необикновено момиче с още по-необикновено име - Плектруда. Понякога й се чудя на авторката от къде ги измисля тези шантави истории и хора. 

Типично в нейн стил, Амели Нотомб умело примесва трагични обстоятелства със забавна ирония, за да изкопчи максималния ни интерес към сюжета. Ако вече познавате творчеството й със сигурност във всяко изречение ще подушвате причудливия характер на авторката. 

Плектруда ми се стори интересна и симпатична девойка, а обстоятелствата около раждането, отглеждането й и страстта към балета й придават един малко по-мистичен образ. 

Романът, разбира се, не е някой литературен шедьовър, не очаквайте да промени живота ви, мисленето или светогледа ви, дори едва ли бихте въздъхнали от удивление като го прочетете, но все пак има една много свежа нотка ексцентризъм, с която пленява интереса.

"Речник на собствените имена" е много по-добра от "Кралска воля". Тук отново открих онази Амели от "Изумление и трепет" и това ми върна надеждата в авторката. А и установих, че с нейните романи идеално запълвам кратко свободно време, в което вместо да ме обсаждат досадни мисли ме разтоварват щури истории.