Толкова бях слушала за тази книга, че изпитвах известно неудобство - уж обичам книгите, а до тази все не бях стигнала. Е тъй, натоварих се с трудната задача да поправя веднъж завинаги грешката. Казвам трудна, защото голям зор ми се видя четенето й. Направо да си го кажа, не бях особено впечатлена. Първото, което ме отблъсна бе, че така и не установих връзката автор-читател, още в началото не ме грабна и така си остана докрая. Улових все пак някаква идея, по която се е движел автора, насочвайки романа и вадейки кирливите ризи на московската интелигенция по онова време. В романа се октояват три сюжетни линии, накърнената съвест на Пилат Понтийски, пакостите на Сатаната и неговата свита и любовта на Майстора и Маргарита, последната, по мое мнение, най-слабо изразена. Но освен тези три главни истории в книгата се редуват куп други подисторийки и герои, толкова много, че до край така и не можах да запомня някои от тях кой -кой беше. Изобщо, в по-голямата част на романа е наблегнато на магариите на Дявола, другите две сюжетни линии бледнееха, и когато някъде по средата се появиха "главните" герои, Майстора и Маргарита, тяхната копнееща любов някак си увисна на заден план, не усетих заряда и силата й, дори тази история не ме подмами, че да харесам поне малко книгата. Всичко описано в романа ми се стори незавършено, претупано набързо. Няма да си кривя душицата, признавам, че не ме грабна, на моменти ми действаше досадно и отегчително.
И все пак, това, че "Майстора и Маргарита" не решиха да отседнат в моята душа, не означава и че при вас ефекта ще е същия.
И все пак, това, че "Майстора и Маргарита" не решиха да отседнат в моята душа, не означава и че при вас ефекта ще е същия.
No comments:
Post a Comment