Poetry in the underground

Here is another thing that touched me and found a place in my thoughts.

I got this MetroCard in New York City last fall when I did my daily trip to China Town. When I sat in the underground train, besides the German-Chinese tourist with whom we exchanged a few nice words and lots of smiles, there wasn't anything else interesting to look at or do, so I was flapping this card in my hands until I saw there was something more than a sentence written in the back of it. When I brought all my attention to the small letters I could actually read a piece of a beautiful poetry which of course captured immediately my mind and took it to my dreamlands. This little surprise in my hands instantly awoke my imagination and guided my observations of the place I was to a completely different direction.

And now let me quote what I found in the back...

"My heart burns in flames of sorrow

Sparks and smoke rise turning to the sky

Within me, the heart has taken fire like a candle

My body, whirling, is a lighthouse illuminated by your image"

written by: Mihri Khatun (15th-century female Turkish poet) Ottoman Lyric Poetry

I totally wonder now how come in the classes of Theory of Literature or Literature at the University we never discussed anything about Ottoman Lyric Poetry, indeed we were five hundred years part of it!

It seems that recently I have been impressed a few times from Ottoman Culture, where some people would strongly argue that there is no such thing.

Anyways, I still have a little hope that all MetroCards come with small poetry notes in the back. I remember two years ago I read somewhere that in Paris at almost all metro stations have been installed book machines and for the price of 2 euro you can by a pocket size classic novel. I found this pretty impressive, because I fully support the idea that culture and art have to be everywhere around us to brighten our minds and enrich our souls.

Ето още нещо интересно, което случайно се появи в живота ми.

Сдобих се с тази карта за метро миналата есен докато се шляехме из Ню Йорк и ни хрумна идеята да хванем метрото и да се изтърсим в центъра на Чайна Таун. Докато се возих в подземния влак, освен немско-китайските туристи, с които разменихме няколко приветливи изречения, нямаше нищо интересно за правене или гледане, та поради тези, крайно отегчителни обстоятелства, картата непрестана да се угъва и разхожда из пръстите ми.

Когато отново забелязах, че все още е в ръцете ми се вгледах в нея и установих, че нещо повече от изречение е написано на гърба й. Насочих цялото си внимание, за да разчета думите и с изненада открих, че това е кратко стихче, което моментално отведе съзнанието ми към страната на мечтите. :)))))))

Тази малка изненада в ръцете ми напълно събуди въображението ми и насочи наблюденията ми от мястото, където се намирах в напълно различна посока.

Сега ще се опитам да ви преведа стихчето и тъй като никога не съм превеждала поезия, моля да ме извините, ако измайсторя пълен литературен провал, понеже на английски звучи много красиво. И ако не ви досрамее, предложете ми своите варианти за превод :)

“Сърцето ми гори в пламъци от горест

Искри и дим към небето се издигат

В мен, сърцето взело е огъня както свещ

Тялото ми, завъртайки се, е фар осветен от твоя образ”

Михри Хатун (турска поетеса от 15-ти век), Османска Лирическа Поезия!

И тук е мястото да споделя, че това, което осъзнах в момента, в който видях автора много ме огорчи. Тези разсъждения няма да ги споменавам в английския превод, тъй като считам, че те са повод за дискусия сред българи.

Предполагам, че заради нараненото честолюбие от пет вековното турско робство, в България не се изучава турска литература, което донякъде оправдавам. Но историята е история и за да добием ясна представа за събитията на времето, тя трябва да е пълна. В никакъв случай не одобрявам действията, които са предприемани за експанзия на Османската империя, още повече унищожителният погром, който са нанесли на не-ислямските народи. Но все пак някаква култура е разцъфтявала там и да сме в невидение за нея е чиста проява на национално малодушие.

Но както и да е. Бих искала всички карти за транспорт да идват с малки стихчета на гърба. Спомням си преди две години четох, че в Париж по по-възловите станции на метрото са инсталирали книгомати и за цената от две евро можеш да си купиш джобен формат на класически роман. Намирам го за доста впечатляващо, тъй като напълно подкрепям идеята, че културата и изкувството трябва да са навсякъде около нас, за да просветляват умовете и да обогатяват душите ни.