Романтичният Eгоист/The romantic Egoist

С носталгия ви споделям, че току-що привърших “Романтичният егоист” на Фредерик Бегбеде. Такова е настроението, понеже направо се пристрастих към тази книга, този автор, този стил...Иска ми се да приема свръх доза от всичко написано от него

Това е третата негова книга, която след края си ме кара да се чувствам така. Толкова ме обсебва, че за периода, в който я чета, тя се преврща в най-добрия ми приятел, домашният любимец, духовният гуру, интересният събеседник.

“Романтичният егоист” е личният дневник на Оскар Дюфрен, един от многото превъплъщения на Бегбеде. Чрез записките си в продължение на една година, той разкрива прямото си отношение към модерният свят и епохата, в която живеем. За пореден път жестоко нанизва светското общество на върха на своето критичното копие, иронизирайки живота на хай-лайфа, към който той самият принадлежи. Бегбеде описва и битието на една копнееща любов, в чийто утопичен спектакъл циничният критик играе романтик.

“Романтичният егоист” е една забавна житейска философия на новото време предадена чрез афористичния стил на автора. В нея няма нито една празна дума, всяко изречение е пропито от болезнена откровеност.

При мен кризата на оставащите сто настъпи петдесет страници по-рано. Знаех, че имам още да чета, но тъгувах защото рано или късно ми предстоеше да се разделим с Бегбеде, поне до следващата му книга.

Преди година във Франция излезе последната му литературна творба “Френски роман”, която нямам търпение да докосна с ръцете си, но за съжаление все още не е отпечатана на език, който лесно мога да прочета. Това е един сериозен и важен мотив за моето вятърничево изучаване на френски!

И тъй като на много моменти докато четях изпитвах екзалтирана радост, ето няколко откъса, чрез които ликувах до полуда.

“Забелязвате ли, че напоследък богаташите проявяват все по-лош вкус? Парите се превръщат в купища рокли с камъни по тях, в отвратителни на вид яхти, във вани с кранове от масивно злато. Днес бедните са по-елегантни от богатите. Благодарение на новите марки облекла като “Zara” или “H&M” безпаричните сладурани са хиляди пъти по-секси от фрашканите с пари крави. Излиза, че парите са най-просташкото нещо на света, понеже всички ги желаят. “

“Аз съм педал, който спи само с жени. Обичам иронията без цинизъм, трезвостта без нихилизъм, веселбата без чувство за вина, любезността без лицемерие, скромността без позьорство, щедростта без показност, ноща без самота, улиците без коли, щастието без скука и сълзите без причина.”

“Непрекъснато пускам шеги по повод пантеизма на Бьорк и нелепото положение на всички тези хора, струпали се в една католическа църква, за да чуят една исландка, която вярва само и единствено в снега. Ала когато тя се появи в криптата, гласът й изпълни с особено вълнение това място. “Музиката, казва Андре Марло, е мислещ шум”. Няма такова нещо: изобщо не е шум и при това не мисли нищо. Музиката е магия, която плаче. Мисля, че Бог не би се отнесъл враждебно към този езически концерт. Когато малката ескимоска мина непосредствено край мен между пейките, пеейки а капела “All if full of love”, вече изобщо не ми беше до шеги. Рядко ми се е случвало в живота да се окажа в такава близост до чудо. Накрая аплодисментите дълго не стихваха. Бьорк не е певица, а врата на възприятието.”

This is the Romantic Egoist by Frederic Beigbeder.

Unfortunately, I will not write about this book in English, because it seems that there is no English translation of it yet! Too bad!