Време за ... "Мъже" от Цвета Стоева

С риск да се превърна в жертва на повторението ще споделя за пореден път, че обожавам, когато приятели ми препоръчват книги. За моята потребителска същност това е най-успешната маркетингова стратегия - отзивът на приятел. 

Така де, как другояче бих попаднала на книгата на Цвета Стоева "Мъже", ако Иван не ми беше подхвърлил слуха за нейното съществуване.

Нямах представа какво се задава към мен, но това, което открих върте събуди една закъсняла пролет в душата ми.  

Цвета има много чаровен стил, свеж като току-що излюпил се минзухар.

"Мъже" е сбор от историйки за най-интересната, болезнена, всеобхватна и затрогваща тема на всяка млада жена - мъжете.

И въпреки че нито едно от разказчетата не завършва с щастлив край, драматизмът е крайно олекотен от непресторения и на моменти упоен от хумор стил на авторката. Сюжетът на историйките често е класическата развръзка на краткотрайната връзка, в която, by default, винаги потърпевшо е нежното сърце на мацката. Но това, което ме трогна е луксозният изказ на Цвета, елегантността на въображението, с което облича обикновени неща с необикновени думи. 

"Мъже" е изповедта на онази нахлуваща натрапчива самота, в която се озоваваш след поредното любовно разочарование. Всеки разказ е тактично откровен, без да наранява, умалява и потъва. Нещата точно такива, каквито често се случват.

"Мъже" ще е подаръкът ми за приятелките от доброто старо време, по случай дългите среднощни разговори, преполовените чаши червено вино и най-коварната, най-сладката, разяждаща ни като ръжда старо желязо, тема - мъжете. 

Местна литература - "Челистът на Сараево" от Стивън Галауей

Наскоро срещнах една много лъчезарна и усмихната канадка на име Колийн. Тя е изключително мила и приветлива жена, която е обсебена от необхватния и разнообразен свят на литературата, с две думи, много чете.
Използвах запознанството ни, за да я помоля да ме въведе в канадската литература, чийто един-единствен роман, "Английският пациент", познавах.
Ето така попаднах на младия автор Стивън Галауей и романът "Челистът на Сараево".
Искам да отбележа, че Галауей няма нищо общо със Сараево, Босна и Херциговина, бивша Югославия или изобщо Източна Европа.
Романът му е вдъхновен от хора преживели сръбската окупация в периода 1992-1996 година.
Действието се развива в разрушаващо се Сараево и проследява живота на трима души, Ароу, Кенан и Драган, които нямат никаква връзка по между си, освен борбата за оцеляване, страхът от мъжете на хълмовете и музиката на челистът.
Мъжете на хълмовете са врагът, снайперистите, които си избират случайни мишени от цивилни граждани и ги превръщат в скоростна жертва на огнестрелните си оръжия.
Челистът е онзи смачкан от войната музикант, който изпълнява обед в продължение на двадесет и два дни, на едно и също място, в един и същ час да свири на своето виолончело в памет на двадесет и двете жертви, които мъжете на хълмовете са убили на същото място.
"Челистът на Сараево" е книга за ужаса от войната и вечната травма, която тлее в човешката душа, за страха и волята за живот, която той поражда. "Челистът на Сараево" е отпечатъка в историята на всички онези, чийто спомени не могат да бъдат изтрити и забравени.
Похвално е делото на автора да пише за събития, които никога не е преживял, но чиято обреченост е успял да усети в спомените на преживелите ги.
Романът е приятен за четене, Галауей не се е опитвал да придаде излишен драматизъм и тъга на текста, с който да го превърне в досадна сензация.
Единственото, което ми липсваше беше повече яснота относто историята на конфликта в Сараево. До последно  не каза кои точно са мъжете на хълмовете и защо са там, кои са причините за обсадата, религиозните конфликти и т.н.
Книгата е интересна, ако някой се интересува мога да му я пратя :)

"Физика на тъгата" от Георги Господинов

Преди време почувствах нуждата от българската литература и след кратко допитване до опитни четци, мои приятели, се спртях на шест заглавия, които след дълго пътешествие вече са при мен, отвъд океана. Така нашумялата "Физика на тъгата" е мой личен избор, затова тя е и първата, която подхванах. Романът започва много обещаващо и интересно - момче, способно да влиза в душите на хората и да изживява всеки спомен и чувствата свързани с него. Но много скоро след това тази линия се размива, сюжета изчезва, а последвалите многобройни истории ми беше непосилно да свържа в някакъв хронологичен ред.
Не улових момент, в който за малко поне да успея да се приобщя към текста, дистанцията между мен и автора беше от единия край на света до другия и това е не защото не съм живяла в детството на Господинов, а защото собственото ми отношение към спомените е различно. Апатията ми се пренесе и към вмъкнатите историйки в романа, част от които, по мое мнение, можеше и да бъдат спестени поради невидимия си характер. Не успях да уловя какво е целял автора с този роман, не намерих посланието, което търсих до края. По-голяма част от обема на книгата е зает от авторови размишления, но и тези философски опити бяха напудрени с прекалена баналност, а липсата на оригиналност в тях събуждаше все по напористо отегчението в мен.  Признавам, че дочетох "Физика на тъгата" от надежда и на инат, но не и интерес. Отново изрових от интернет онези ревюта, които ме накараха да посегна към тази книга и с изумение открих, че нито едно от така величавите изречения не отговаряше на моята истина. 

Източни пиеси

Току-що изгледах филма. Думите избягаха и оставиха съзнанието ми да диша тежко в тишината.
Не мога да ви кажа повече. Гледайте го.

Мидълсекс от Джефри Юдженидис

Мидълсекс е онова запълнено от емоционална наслада пространство, в което вече няколко дни след прочита обичам да се връщам.

Историята на романа е разказана от Кал, 41-годишен хермафродит. Знам, звучи повече чудовищно отколкото интересно, но в това магнетично произведение описаните странности са поднесени с такава лекота и нежност, че са неспособни да събуждат у читателя погнуса, обвинение или оскърбление.

Та, Кал се ражда два пъти. Веднъж, когато излиза от утробата на майка си и е отгледан като женска рожба, и втори път, когато осъзнава редкия характер на своята физиология, пропусната неколкократно от престарелия и влюбен поглед на семейният лекар. Сюжетната линия проследява  с ярки подробности  дългото пътуване и мутацията на един самотен и объркан ген, натрапил присъствието си в третото поколение на гръцките имигранти, семейство Стефадинис

Действието на Мидълсекс се връща, за да започне в далечната 1922 година от Смирна, днешна Турция, където бабата и дядото на Кал, притиснати от тежките обстоятелста на гръко-турските размирици, взимат съдбовното решение на имигрират в Америка. Тяхната история е не по-малко интересна от тази на Кал, а и в нея са загнездени ключови моменти от по следващото развитие на сюжета.

Юдженидис е удивителен разказвач. Измеренията, в които вкарва любовта са лишени от морални граници, но са поднесени толкова непорочно и естествено, че смачкват и изхвърлят всякакви предразсъдъци. Майстор е. Кара те да помиришеш без да докосваш, да обичаш без да познаваш, да приемаш, без да разбирираш.

Прочетох Мидълсекс в оригиналният език, на който е написана, но нямам търпение да се сдобия с българското издание от ИК Жанет 45. Имам фетиш към книгите. Харесат ли ми искам да ги притежавам на всеки език, който мога да ги прочета.

По дрехите посрещат, по ума изпращат

Много често, особено в последните няколко години ми се случва да избирам книга без да знам нищо за нея, само защото корицата магнетично ме е привлякла. Все повече обръщам внимание на детайлите, с които обличат книгите и много ме дразни, когато на хубава книга са сложили грозна обвивка, а такива случаи напоследък много ми се набиват на очи. 

Вярвам, че корицата трябва да подхожда на съдаржанието на книгата, както авторът се е постарал да напише майсторски творбата, така и илюстраторът трябва да се постарае да придаде изтънчен външен вид на книгата. Литературата е изкувство, а изкувството е естетика.  Завършеният вид на един роман, не е само първото и последното му изречение, но и цялостния облик на книгата - корица, илюстрация, хартия...

В тази посока единственият синхрон, който съм открила между съдържание, илюстратор и издадел, това е издателска къща Жанет 45. В кориците им има много чувство, усет, старание и талант. 

Не го приемайте като реклама. Не познавам никой от това издателство. Просто съм си такава, когато нещо ме впечатли не спирам да го хваля. :)

Оставям ви с това видео и един от илюстраторите на ИК Жанет 45. Много ми хареса!

Living in Greece

Случвало ли ви се е някога да ви се прииска да си имате малка бяла къщичка със сини прозорци, забулена от пъстрите цветове на рододендронови храсти, чиито поглед е насочен към всеширното и топло средиземноморие? 

Пред погледа ми все по-често се появява този миришещ на прясна мащерка и риган блян. Това е и причината да подслоня в дома си изданието на TASCHEN от поредицата Living in... , в моя случай Greece. 

Living in Greece гостува в двадесет и две къщи из различни части на Гърция и показва великолепната естетика на средиземноморския интериорен дизайн.  Още от първата страница се потапяш в бялосинята атмосфера на старите къщи с поолющени каменни стени, дървени мебели, глинени предмети, стари книги и картини. 

Книгата ми подейства доста магнетично и признавам, че често я разлиствам и като в детството си играя сама на "Пу за мен". Дори от както я имам редовно пускам тото, че ако е писано да сбъдна по-скоро мечтата. 

Обичам Гърция, може би точно толкова, колкото и България и често затварям очи и се разхождам из чукарестото възвишение, покрай маслиновите дървета и дивите кози, до моята малка къщурка, насочила зареян поглед към Средиземно море...

И когато най-накрая отворя очи и се приземя отново в хладната и далечна канадска реалност, моментално си пускам гръцката компилация на PutoMayo, приготвям октопод или каламари и ми става едно такова леко и свободно на душицата :)