"Моята Лична Борба" от Карл Уве Кнаусгор

Ако все още не сте чували за Карл Уве Кнаусгор, то вече ви е време. Нали ви казах, че скандинавското в момента е синоним на модерно. ;)

Норвежкия писател се превръща в тотална сензация в собствената си страна след като издава автобиографичния си роман, “Моята борба” (На български “Моята Лична Борба”), в цели шест тома.  Само в Норвегия са продадени половин милион копия. Цяло поколение норвежци се идентифицират с описанията на Кнаусгор.  Тази читателска реакция привлича вниманието и на чуждите издателства и така популярността на книгата излиза извън границите на скандинавските страни, като до момента първи том е преведен на 22 езика.  Някои критици считат книгата за прекалено хипстърска, други пък определят стила на Кнаусгор като отличително явление в автобиографичния роман. За своите 45 години, Карл Уве вече притежава забележителните 3500 страници автобиография. Ще се запитате колко ли трябва да е преживял човек на тази възраст, че да напише толкова мащабна книга. Отговорът е, че не е задължително нещо грандиозно да се случва, за да се разкаже и превърне в добра литература.  

Първият том от “Моята Борба: Смърт В Семейството” няма сюжет, движи се доста бавно и спокойно, като истинския живот. Кнаусгор започва с няколко случки в деството си, в които няма нищо специално. Сред страниците присъства една монотонност и болезнено подробно описание на детайли и движения, от които признавам може да ти доскучае. Но точно тук идва и най-интересната част от литературния стил на Кнаусгор, както Джеймс Ууд от The New Yorker споделя, “дори и в скуката си ми беше интересно”. Карл Уве разкрива интимни подробности около себе си и семейството си, отваря всички врати и прозорци на дома си и кани всеки читател да надникне в кухнята на Кнаусгорови. За тази своя откровеност, след публикуване на книгата и неодобрението на роднини, е принуден на напусне родината си и да заживее в “изгнаничество” в малко село в Швеция.  В основната част на описаната от него борба е отношенията с баща му, който в детските спомени играе роля на дистанцирана и необщителна фигура, а в по-късен етап се пропива и погубва под влияние на алкохола. 

“Моята Борба” е от книгите, които ще ви харесат, но без конкретна причина. Признавам, че няколко пъти обмислях да я оставя, но въпреки собсвените ми разногласия, нещо много фино ме задържаше, Да четеш “Моята борба” е все едно да срещнеш отдавна забравен приятел, който открито и сърдечно да започне да разказва за живота, страховете и очакванията си и дори разказът му на моменти да те отегчава, историята му е вълнуваща. 

За уважаемия читател, макар да бях единствената, която се осмели, успях да изляза от зоната си на комфорт и да си поискам снимка с Карл Уве Кнаусгор, но истинската ми изненада е литературно четене (английски) от автора на част от втори том на "Моята борба".

И между другото.... книга!

 Отдавна не съм писала за книги. В последните месеци само събирам книги оттук-оттам, но така и не посягам към никоя от тях. Все се чудя от къде да почна, а когато убивам време в книжарницята все някое ново заглавие се изпречква на пътя ми с интересна корица или формат. Като например книгата на Ерленд Лу "Lazy Days"- джобен формат, но с твърди корици във винтидж стил, леко грапави с разстлана хипстърска графика на тях. Мъничка, лека, прилича по-скоро на тефтер, от колкото на книга, но изглежда толкова симпатична, че ми стана любопитно какво се крие зад този приветлив образ. Обърнах я и като видях цената я оставих обратно на рафта и си тръгнах. Не ми се даваха 20$ за книжка, която ще присъства в живота ми два-три часа. Пробвах да я издиря в библиотеката, но всички копия бяха разграбени, хипстърите ме бяха изпреварили и трябваше да чакам на опашка около две-три седмици докато дойде моят ред. "Забрави" - викам си, върнах се в кижарницата и я зачетох. Ходех и четях всеки ден в остатъка от обедната ми почивка, не толкова защото ми беше безкрайно интересна, а от някакъв магарешки инат в знак на протест срещу абсурдната й цена. Така я превърнах в първата си книга прочетена изцяло в книжарница, изпитах някаква безцеремонна гордост от това, че наруших сакралния обет автор-издател-книжарница-читател, защото съдържанието в никакъв случай не оправдаваше цената. Дадох си сметка, защо в тази книжарница все по-малко се срещат хора, които обичат книгите и защо първият етаж на книжарницата е изцяло посветен на стоки за дома - от плетени кошници, чаши и чинии до бижута, шалове и дамски чанти. 

Хората, които обичат книгите не пазаруват оттук, за тях има интернет. 

Но да се върна на норвежкия роман, който се оказа, както подсказва заглавието, неангажиращ, кратък и на моменти дори забавен. В по-голямата си част е диалог между съпрузи, които прекарват семейната си почивка в Германия. По едно време единият от тях, а може би и двамата изтрещавят и романа приема съвсем различен контраст. После идва краят. Нещо между Нотомб и Керет, но в много по-неузрял вариант. Ако ви се губи време, заповядайте!