“Всички казват, че жените са като водата. Мисля, че това е защото водата е источник на живот и се приспособява към средата си. Същп като жените, водата раздава себе си където и да отиде, за да подхранва животът…”
Синжан е китайска журналистка родена в Пекин през 1958 година. Заможният произход на семейството й попада на прицела на Червената Гвардия по време на Културната революция, и едва шестгодишна, Синжан става свидетел на опожаряването на дома си от шепа фанатизирани червеногвардейци. Родителите й са пратени в затвор за десет години, а Синжан и по-малкият й брат в специално училище за превъзпитание. Културната революция трае десет години, но успява да увреди живота на милиони хора. Страхът, унижението и болезненността на спомена от преживяното подтикват Синжан през 1989 година да стартира радио предаване фокусирано върху живота и ролята на китайските жени в обществото. За кратко време “Думи в нощния бриз” се превръща в страшно популярно предаване, редакцията е залята от писма и обаждания, а Синжан бива възприета като дълго търсен душевен подслон за житейските съдби на хилядите си слушателки. В продължение на десет години журналистката обикаля Китай, провежда интервюта, отговаря на писма и телефонни обаждания, за да даде глас на все повече жени да разкажат своите тъжни и потресаващи истории, част от които по-късно, след като се мести в Лондон, публикува в сборника “Добрите жени на Китай”.
В тези мрачни разкази не става дума само за жестокостите, с които жените са се сблъсквали по време на Културната революция, но и за изкривената и изродена представа за ролята на жената в едно закостеняло патриархално общество, за тоталното отсъствие на емпатия към физическото и душевно им страдание, за презрението и отричането на белезите и недъзите, които остават и отекват като приглушен, но постоянен стон до края на живота. Когато тези дефекти са традиционен образец на поведение, то липсата на хуманизъм, съпричастност и любов може да поквари дори най-близките хора на жертвите. Още в първият разказ Синжан ни цапардосва с жалкият отговор на една майка към единайсет годишната си дъщеря, която току-що й е споделила, че баща й системно я изнасилва и тормози: “Заради сигурността на цялото семейство, ще трябва да го изтраеш. Иначе какво ще правим всички?”
Ако сборникът “Изплези си езика” на Ма Дзиен ви се е сторил покъртителен, то историите тук вече ще ви преобърнат и разместят, ще ви оставят безмълвни дълго време да съзерцавате колко бездушна и уродлива би могла да бъде примитивната човешката порода.
