Семейство от магазина

За повечето хора рамката, в която поставят “идеалния” живот е да създадеш семейство, деца и да добавяш във фейсбук албуми със снимки от почивки. Бутнали сме се в този шаблон и когато срещнем някой, особено прехвърлил 30-те си години, който все още живее извън рамката, моментално започват да ни вълнуват въпросите кога ще се задоми, защо няма семейство или деца, сам ли възнамерява да прекара живота си и т.н. Този тип банални въпроси за безпощадно досадни и притискащи. Особено за тези, които не са избрали да вървят по този път, но така се е случило, че живота е вкарал влака им в релсите на самотата. Все пак семейство и деца не се купуват от кварталния магазин.

И докато мнозина от необвързаните изпадат в отчаяние от натиска, който им налагат близки и познати с непрекъснатото си очакване, за Сюзен Хайнц от Денвър напрежението от въпросите поема по-нестандартна и креативна посока. В продължение на 14 години и изминати 10 000 мили тя пътува навсякъде със “семейството” си и запечатва семейни портрети за фотоалбумите. Е, с една особеност, че семейството й не е истинско, а е купено на ликвидационна разпродажба в магазина. Забавното й хрумване не само окончателно затваря устите за нетактични въпроси, а й предоставя възможността да пресъздаде пространството, в което би желала да живее - семейните й снимки са в стил 70-те години. 

Всеки човек има своите неповторими схващания за света и живота и всеки от нас сам избира по усет накъде да тръгне и къде да завие без навигатор. В крайна сметка, ако си щастлив там, където се намираш, какво значение има останалото?

Фрийганизъм

Първият шок, с който се сблъсках в Америка преди девет години беше, че хранителните магазини всяка вечер изхвърлят огромни количества прясна храна на боклука. Зеленчуци, плодове, пресен хляб, нарязани кашкавали и колбаси, печени пилета и друга храна, която не се е продала през деня. Много бях възмутена и веднага попитах ръководството на магазина, в който работех как е възможно такова жестоко отношение към храната. В отроговр получих само краткото, лишено от всякаква човещина изречение, че такъв е закона. Предложих да дават на мен "храната за боклука", но това категорично беше отхвърлено като възможност. Не можело дори и на мен. Такъв бил закона.

Тъп американски закон.

Тогава защо приготвяте толкова много храна след като всяка вечер трябва да хвърляме по два огромни чувала? Приготвяйте по-малко, за да не остава.

Ама не може, клиентите се разстройстват, когато искат нещо и го няма.

Аха, разстройват се! Да ги оставим да ги хване вечното разстройство тогава!

Бясна бях и тогава откраднах първия си хляб от кофата за боклук...

Така ме осени идеята, че американският консуматор приема храната за даденост и съвсем не осъзнава нейната стойност. Колко тъжнен е факта, че храната, която се изхвърля в Америка за една година би изхранила цяла гладуваща Африка. Че дори и всички български пенсионери! Повярвайте ми, говоря за покъртително големи количества храна, която се изхвърля 365 дни в годината.

    За да се справят от части с този проблем група граждани организират необичайна форма на протест. Ходят всяка вечер по боклуджийските контейнери и задигат чувалите с изхвърлена храна. По този начин те осигуряват седмичната си прехрана, без дори да им се налага да пазаруват в магазина. Менюто им е разнообразно, каквото има в чувала, това е и вечерята им. Ето така преди няколко години в Америка се появи фрийганизма. Думата е словосъчетамие от free (свободен) и vegan (веган - този, който не яде нищо, което произлиза от животно).

Фийганите не са нито бедни, нито бездомни хора. Много от тях имат завидни професии, но с начина си на хранене изразяват пред обществото, че могат да се противопоставят на наложените икономически стандарти и че дори Америка, с вечно отвореното си консуматорско гърло, няма нужда от свръх производство. Фрийганите обикалят контейнерите на магазините, понякога дори се гмуркат в тях и вадят каквото им се стори все още годно за употреба. Често всичко намерено се събира на едно място и се разпределя сред членовете на общността. Някои хранителни вериги, у чиято управа все още е останала малко човещина, неофициално обявяват часа на изнасянето на чувалите с "негодна" храна и не ги хвърлят в казана, а ги оставят до него. Така те измиват ръцете си, че по закон са изпълнили задължението си. Основната цел на фрийганите е да не спонсорират икономиката като свеждат покупките си близо до минимум и с позицията си да покажат на политиците и обществото, че хората имат нужда да консумират много по-малко, от колкото рекламите и изобилието в магазините им налага.

Като всяко ново течение и фрийганизмът набира все повече последователи, особено сред младото хипстърско поколение. При тях обаче философията на течението не е окупирала сърцата, а по-скоро е нова мода и начин да си много куул. Забелязвам все повече модерни младоци да надничат в казаните зад магазините.

В чист вид идеите на фрийганизма са много адекватни на американското свръх потребление, но от друга страна ровенето в боклуците крие опасни за здравето рискове и би спряло много хора да  го последват. Все пак важно е посланието да достигне повече хора.  Независимо какви са похватите, важна е крайната цел.