Нося я на всякъде със себе си. И книгата и мисълта за нея.
Толкова е увлекателно в нейния свят, че понякога се измъквам безшумно от гръмкото веселие на безгрижните летни нощи, за да си открадна страница-две от историята на Сафон. Чета я бавно, за да й се наслаждавам по-дълго. Обиквам героите, вълнувам се и страдам с тях. Очите ми изследват щателно всяка дума от романа, защото там изреченията са живи и във всяко едно от тях нещо се случва, преобръща, открива, влюбва се, умира... Изключителна книга, от онези, които ти действат заразно и са способни с първите си думи да те понесат в стихията си, поривът на която започва с една забравена книга, завихря се из улиците на Барселона и безмилостно повлича всеки докоснал се до нея.
Точно в този момент топли капки летен дъжд озвучиха празните делнични улици и ми простете, но не ми остава нищо друго, освен да затворя компютъра, да разгърна книгата за която пиша и да разходя очите си нетърпеливо из следващите редове на романа.
P.S. Остават ми около стотина страници докато я завърша, което никак не искам да се се случи скоро. "Сянката на Вятъра" е любимата ми книга това лято. А коя е вашата?
