Kаквото ти принадлежи от Гарт Грийнуел

Дебютният роман на Гарт Грийнуел, “Каквото ти принадлежи” беше посрещнат доста радушно сред литературните издания, които следя. 

От години съм абонирана за списание The Economist и съм забелязала, че макар и рядко, в рубриката им за книги понякога попада рецензия на художествена литература, а веднъж озовал се на техните страници, който и да е романът, съм сигурна, че ще ми хареса. Така открих Феранте и поради същата причина реших да не отмина книгата на Грийнуел.

“Каквото ти принадлежи” е картина за копнежа на един мъж по друг мъж. Лирическият герой е американец, който преподава в елитна софийска гимназия, живее от няколко години в България и един ден случайно попада на Митко, не къде да е, а в тоалетните под НДК. Митко е привлекателен, но неуловим образ, който продава тялото си за пари. Макар и отлично да осъзнава това, главният герой е подчинен на сластолюбието в присъствието на Митко и е готов да пренебрегне достойството си, да бъде унизен и използван. В тази кратка литературна сфера няма романтика, нито любов. Доминират сурови чувства и гнетни събития, сякаш Грийнуел целенасочено е обърнал внимание на тези срамни моменти в живота, в които човек се чувства отритнат от целия свят. 

Иска ми се да не подмина и един второстепенен образ от “Каквото ти принадлежи”, чието трайно пребиваване в романа, за мен поне, беше доста осезаемо и дълбоко - образът на България. Струва ми се, че това, което придава неоспоримата художествена стойност на творбата е пропорционалността на душевните настроения на героя със заобикалящата го среда. Прецизността, с която Грийнуел описва грапавите повърхности на родната действителност с точност кореспондират на колебанията и гнета, които се раждат и умират във вътрешния свят на героя.

Присъствието на градската среда в хода на сюжета смекчава унилата и замираща атмосфера на романа. Действието преминава през няколко български града, всеки един от които Гарт Грийнуел старателно представя на читателя. 

Удивително ми беше колко реалистично, но и красиво изглежда България в този американски роман.

"Каквото ти принадлежи" предстои да излезе на български съвсем скоро под логото на издателство Black Flamingo. 

Beer by Charles Bukowski

Буковски в една доста добра анимационна адаптация.

BEER by Charles Bukowski from NERDO on Vimeo.

Post Office by Charles Bukowski

Пиене, чукане, скапана работа или без работа, мацки, мизерна квартира, разни неудачници наоколо, в редовете все по някое брутално яко прозрение. 

Буковски винаги е невинен. 

Girl on the Escalator by Charles Bukowski

"Поправките" от Джонатан Франзен

Ама че бъркотия е този роман на Джонатан Франзен! Ще излъжа ако кажа, че ми хареса, но ще излъжа и ако кажа, че не ми хареса. Луда работа.

Първо, клаустрофобичният жанр семейна сага ми е сред най-неприятните, когато стане дума за жанрови предпочитания. 

Второ, всички герои са побъркани по свое му, тъй че още в началото бях отблъсната от заразният упадък в характерите им. 

И не на последно място, все пак да добавя, че 600 и отгоре страници на тази семейна невроза са направо задушаващи.

Въпреки негативите обаче, “Поправките” е интелигентно скроен роман, тъй че не ви ли изкара акъла от депресията, която излива, ще продължите да поглъщате нещастието на семейство Ламбърт, дори и само за да нагнетите още повече презрението си към тях. Странно, нали!

Загниването на семейните отношения започва още с брачния съюз между родителите Алфред и Инид. Той - инатлив, безрадостен съпруг и усилен работар, тя - лишена от ласки и любов съпруга, домакиня и амбициозна майка на три деца.

Децата - Гари, Чип и Денис, пораснали и прекрачили прага на трийсетте, отдавна са напуснали нещастната семейна клетка, но по пътя на кариерите си в Ню Йорк и Филаделфия още повече затъват в окаяните си животи. Казвам ви, Франзен ги е цапардосал всички до един в разни пусти, отчайващи истории.

Една последна Коледа в родното градче е събитието, към което се движат съдбите на героите и което хвърля внезапният катарзис в клетите семейни отношения. За да стигне до тази повратна точка обаче, читателят е държан в едно побъркващо очакване, през което неизбежно трябва да понася с твърдост огромната порция плачевни случки, които авторът е решил да му поднесе. (Спойлър: халюцинацията, в която лайното преследва Алфред си е бойно кръщение в предизвикателствата). 

Тази драматична семейна дисфункция и бунт срещу обществените норми не е напълно обречена на безнравственост. Както често се случва в голямата литература, у читателя може и да покълне малко симпатия към някои от героите. Странно избавление е предложено накрая. Особено в най-последното изречение на “Поправките”. 

"Непорочните Самоубийства" от Джефри Юдженидис

"Непорочните самоубийства" е един тъжен мастилен свят, в който няма усмивки, няма приятели,  няма надежди. Само пет опустели силуета наредени в хронологията на собствената си гибел. Пет сестри предрешили съдбата си в полза на вечното избавление от живота, смъртта.

Красиво написана история с изключително силно въздействие, след която ти се иска да извикаш най-дълбоката въздишка от най-забутания кът на душата си и да се разстелиш в тишината, за да можеш да я изживееш пълноценно и продължително. 

Често се срещат хубави и достойни книги, но рядко толкова разтърсващи. Това, което движи емоцията в "Непорочните самоубийства" е не съкрушителните факти в историята, а начина, по който е разказана, не от самите момичета, а от момчетата от квартала. Ние читателите гледаме през техните очи и чрез техните разкази опознаваме обстоятелствата около сестрите Лисбън.  

Подобно на "Мидълсекс", този първи роман на Джефри Юдженидис представя прочувствена и разтърсваща история, която остава да пулсира в съзнанието дълго след като и последната страница е затворена. 

Ловецът на хвърчила

Така нашумялата книга на Халед Хосейни стигна и до мен. Името на Хосейни се появяваше на няколко места в книги, които бях чела преди това и от приказка на приказка, а и покрай високия рейтинг на романа, си викам "Я да му хвърля едно око" :)

"Ловецът на хвърчила" разказва една наистина покъртителна история за съдбата на две момчета, родени в Афганистан. Дори само този анонс страшно ме заинтригува, защото изпитвам огромно вълнение, когато чета роман описващ чужда култура. Така е и в този роман. Пащуни и хазари, руснаци и талибани, приятелство, вярност, страх, чувство за дълг - всичко това си е намерило място в романа като постепенно ни разкрива историята на Амир.

За мнозина "Ловецът на хвърчила" ще се стори тежка книга за четене предвид съдбата на героите и обстоятелствата, които ги съпътстват. Мой близък дори ме предупреди да се приготвя да плача докато чета. Е, за моя изненада романът съвсем не ми подейства така. Историята започва много интересно и динамично, но точно когато наближи развръзката, сюжета така се пропука, че у мен остана една огромна дупка разочарование. Замириса ми на турски сериал. Съвсем сериозно. После идва малко американски екшън и романът съвсем изгуби изначалния си облик. 

Не отричам, че жестокостта на събитията описани вътре не е част от действителността в Афганистан, но ми се струва, че в "Ловецът на хвърчила" драматизмът е прекалено пресилен с цел това да е поредния роман-сензация. 

Накрая ми се иска да споделя и орогчението си от българската корица и шрифта на нея. Всъщност те съвсем съвпадат с отношението ми и към романа.  :)

Мидълсекс от Джефри Юдженидис

Мидълсекс е онова запълнено от емоционална наслада пространство, в което вече няколко дни след прочита обичам да се връщам.

Историята на романа е разказана от Кал, 41-годишен хермафродит. Знам, звучи повече чудовищно отколкото интересно, но в това магнетично произведение описаните странности са поднесени с такава лекота и нежност, че са неспособни да събуждат у читателя погнуса, обвинение или оскърбление.

Та, Кал се ражда два пъти. Веднъж, когато излиза от утробата на майка си и е отгледан като женска рожба, и втори път, когато осъзнава редкия характер на своята физиология, пропусната неколкократно от престарелия и влюбен поглед на семейният лекар. Сюжетната линия проследява  с ярки подробности  дългото пътуване и мутацията на един самотен и объркан ген, натрапил присъствието си в третото поколение на гръцките имигранти, семейство Стефадинис

Действието на Мидълсекс се връща, за да започне в далечната 1922 година от Смирна, днешна Турция, където бабата и дядото на Кал, притиснати от тежките обстоятелста на гръко-турските размирици, взимат съдбовното решение на имигрират в Америка. Тяхната история е не по-малко интересна от тази на Кал, а и в нея са загнездени ключови моменти от по следващото развитие на сюжета.

Юдженидис е удивителен разказвач. Измеренията, в които вкарва любовта са лишени от морални граници, но са поднесени толкова непорочно и естествено, че смачкват и изхвърлят всякакви предразсъдъци. Майстор е. Кара те да помиришеш без да докосваш, да обичаш без да познаваш, да приемаш, без да разбирираш.

Прочетох Мидълсекс в оригиналният език, на който е написана, но нямам търпение да се сдобия с българското издание от ИК Жанет 45. Имам фетиш към книгите. Харесат ли ми искам да ги притежавам на всеки език, който мога да ги прочета.