"Непорочните Самоубийства" от Джефри Юдженидис

"Непорочните самоубийства" е един тъжен мастилен свят, в който няма усмивки, няма приятели,  няма надежди. Само пет опустели силуета наредени в хронологията на собствената си гибел. Пет сестри предрешили съдбата си в полза на вечното избавление от живота, смъртта.

Красиво написана история с изключително силно въздействие, след която ти се иска да извикаш най-дълбоката въздишка от най-забутания кът на душата си и да се разстелиш в тишината, за да можеш да я изживееш пълноценно и продължително. 

Често се срещат хубави и достойни книги, но рядко толкова разтърсващи. Това, което движи емоцията в "Непорочните самоубийства" е не съкрушителните факти в историята, а начина, по който е разказана, не от самите момичета, а от момчетата от квартала. Ние читателите гледаме през техните очи и чрез техните разкази опознаваме обстоятелствата около сестрите Лисбън.  

Подобно на "Мидълсекс", този първи роман на Джефри Юдженидис представя прочувствена и разтърсваща история, която остава да пулсира в съзнанието дълго след като и последната страница е затворена. 

Мидълсекс от Джефри Юдженидис

Мидълсекс е онова запълнено от емоционална наслада пространство, в което вече няколко дни след прочита обичам да се връщам.

Историята на романа е разказана от Кал, 41-годишен хермафродит. Знам, звучи повече чудовищно отколкото интересно, но в това магнетично произведение описаните странности са поднесени с такава лекота и нежност, че са неспособни да събуждат у читателя погнуса, обвинение или оскърбление.

Та, Кал се ражда два пъти. Веднъж, когато излиза от утробата на майка си и е отгледан като женска рожба, и втори път, когато осъзнава редкия характер на своята физиология, пропусната неколкократно от престарелия и влюбен поглед на семейният лекар. Сюжетната линия проследява  с ярки подробности  дългото пътуване и мутацията на един самотен и объркан ген, натрапил присъствието си в третото поколение на гръцките имигранти, семейство Стефадинис

Действието на Мидълсекс се връща, за да започне в далечната 1922 година от Смирна, днешна Турция, където бабата и дядото на Кал, притиснати от тежките обстоятелста на гръко-турските размирици, взимат съдбовното решение на имигрират в Америка. Тяхната история е не по-малко интересна от тази на Кал, а и в нея са загнездени ключови моменти от по следващото развитие на сюжета.

Юдженидис е удивителен разказвач. Измеренията, в които вкарва любовта са лишени от морални граници, но са поднесени толкова непорочно и естествено, че смачкват и изхвърлят всякакви предразсъдъци. Майстор е. Кара те да помиришеш без да докосваш, да обичаш без да познаваш, да приемаш, без да разбирираш.

Прочетох Мидълсекс в оригиналният език, на който е написана, но нямам търпение да се сдобия с българското издание от ИК Жанет 45. Имам фетиш към книгите. Харесат ли ми искам да ги притежавам на всеки език, който мога да ги прочета.