Музикално обсебване: Max Richter

Снимка оттук

Образът ми в различните социални мрежи е различен. Във фейсбук съм активен участник в кампании срещу социална неправда, дискриминация, расизъм, политическа грубост. Тук избягвам да споделям този аспект от възгледите си, предпочитам блогът да е пространство рефлектиращо върху културната среда, в която попадам. В инстаграм пък запечатвам всякакви моменти, които ми се струват интересни. 

В последните две-три седмици, покрай новините за бежанските вълни, направо останах емоционално изцедена и покрусена от огромното ксенофобско цунами заляло българската общественост. Направо не повярвах, че българина е способен на толкова изродено увълчаване и злоба. Срам ме хвана от собствената ми порода. По-лошото обаче е наличието на обществени личности, публицисти, светски имена, които целенасочено преувеличават или изменят факти в писмените си безредици, за да поляризират общественото мнение и да акумулират още овече омраза. За малка страна като България подобен тип писарушки са изключително опасни, не само защото имат широка аудитория, но и защото масовата дебилщина е заразна. Един каже някаква глупост и стотици повтарят като папагали чутото, без дори да проглеждат, разбират или осмислят чутото. Малко душевност е останала по българските земи, омразата е станала по-силна от любовта. Осъзнаването на тези факти много ме сломи, такива неща много присърце ги приемам и емоциите ми дойдоха в повече. 

Макс Рихтер е храмът, в който намирам утеха след емоционален пожар. 

В последните няколко месеца произведенията на британския композитор са последното нещо, което достига до слуха ми преди да заспя. Мигновено се влюбих в музиката му когато за пръв път чух прекомпозираните от него четири сезона на Вивалди. 

Ако името на Рихтер не ви звучи познато, не изключвайте възможността все пак да сте срещали негови произведения в многобройните филми, за които е композирал. Най-известните сред тях са “Waltz with Bashir”, “Shutter Island”, “Prometheus”. Музикалното му образование е тясно свързано с класическата музика, но творчеството на Рихтер е също толкова повлияно и от електронната музка. Преди да издаде самостоятелните си албуми сътрудничи с The Future Sound Of London и Roni Size. 

Последният му проект, чиято премиера беше на 4-ти септември, е истински музикален експеримент - 8-часова “приспивна песен”, наречена SLEEP.  В тази дълга класическа композиция Рихтер включва, струнни инструменти, пиано, електроника и вокали без текст. За зараждането на идеята за подобно мащабно музикално предизвикателство композиторът споделя, че е искал да създаде пауза бутон  за безспирния поток на информация, който ни залива постоянно, пространство, което се усеща като ваканция в ежеднението. 

Рихтер е уловил тънката нишка, с която да накара музиката да освободи съзнанието ви от ежедневното напрежение, да успокои нервите, да ви накара да се отпуснете и изтриете натрупаните негативи. Нещо като медитация, но без да се насилвате да си повтаряте разни мантри, просто натискате плей и затваряте очи. 

Музикално обсебване: Peter Kruder

Преди две седмици си направихме извънградска разходка до едно невероятно забутано планинско езеро на около час и половина от Ванкувър. Когато тръгнеш в източна посока и подминеш и последния ванкувърски събърб започва долината Фрейзър, която изхранва цялата провинция с земеделска и животновъдска продукция. Споменатото по-горе езеро се намира в тази долина, но пътят до него е засукан стръмен камънак и ако не си някой реднек с пикап или а-те-ве (ATV) от околията, или заклет ревностен рибар, няма как да знаеш за него. Нас ни заведе един приятел, който също не беше ходил. Пристигаме горе, а там дивотия, но страшно чаровно. Езерото заобиколено от скални върхове, тук-там белее снежец, разни хора къмпингуват насам-натам свободно. По някое време решихме да се поразходим по брега и докато оглеждах камънаците дочух позната музика, ама толкова позната, че все едно идва от нашите телефони. Свалям веднага раницата от гърба, за да проверя не сме ли забравили тонколонката с някой телефон на масата, на която до преди малко стояхме. Гледам колоната мълчи затрупана с разни ненужни вещи в раницата, но аз продължавам да чувам музиката и тръгвам в нейна посока. Приближавам някаква каравана и гледам един тип с каубойска шапка и шкембе се суети нещо около барбекюто си. Веднага отхвърлям възможността, че K&D session 2 може да идва от него, но пък гледам, че наоколо няма никой. Той очуден, че почти съм стигнала до “задния му двор” ме поздравява, отбелязвам, че човека е на видима възраст около 45-50 години, връщам му поздрава и го питам дали това е неговата музика. “О, даа, това аз съм го пуснал” - отвръща чичката. Обясних му, че причината да дойда толкова близо е, че от четири години живея в Канада и досега не съм срещнала нито един човек, който дори знае кои са “Kruder & Dorfmeister”, още повече да ги слуша. Човека много се изкефи и ми каза, че много харесва европейска музика и този микс си го купил от Поргугалия. Аз пък му се изкефих на него, че на това забутано реднешко място, без една нормална тоалетна, тоя тип с каубойската шапка слуша сет на най-добрите диджеи на виенската клубна сцена. Застреля ме направо!

Снощи, точно преди да легна, попаднах на последната DJ session на Петер Крюдер и, както едно време обичахме да се изразяваме в електронните среди в България, направо ми отвинти главата. За последните 24 часа превъртях целия сет 4 пъти.  Сетът е с изцяло нови, непускани досега самостоятелни парчета на Крюдер, Дорфмайстера е зает с преподавателската си дейност и скоро не са имали проект заедно. 

Но заедно или поотделно, с който и да е техен проект, тези двамата са с постоянно присъствие в нашите музикални листи. 

Тоя клубен микс вече го въртя за пети път. 

Ето и tracklist:

01.The Sign - Peter Kruder

02.Pinky - Peter Kruder
03.Crocodile - Peter Kruder
04.Feel Like Prince - Peter Kruder x Melle Agnès
05.What's Going On Inside Your Mind - Peter Kruder
06.Carvelli - Peter Kruder
07.Best Of Make Believe - Peter Kruder
08.Faith - Peter Kruder
09.Avalanche - Peter Kruder
10.DumDaDuDap - Peter Kruder
11.Obi One - Peter Kruder
12.GWISHH - Peter Kruder
13.St Petersburg - Peter Kruder

Музикално обсебване: Запознайте се с Flavia Coelho

                   https://www.facebook.com/flaviacoelho.officiel

Флавия Коелю със сигурност ще доминира музикалната ми плейлиста това лято. Бразилката, която понастоящем живее в Париж се появи съвсем изневиделица и вече набира популярност сред клубните и фестивални среди в Европа.  Има издадени два албума “Bossa Muffin”(2012) и “Mudo Meu”(2015). 

Информацията за нея е оскъдна, но за сметка на това почти всичките й парчета са качени в youtube канала й, а албумите могат да бъдат закупени от iTunes.  

Стилът на Флавия съвсем не може да се определи с няколко думи, усещат се плавни преливания на боса нова, бразилски, карибски и афро ритми, реге, рага, хип-хоп, самба, а единственото постоянно присъствие в парчетата е португалския език . Музиката й е много жива, лека, лятна, отпускаща и весела, a Флавия е голяма свежарка. Уверете се сами. :)

Музикално обсебване: Запознайте се с Ibeyi

                       Courtesy of the artist

Преди няколко месеца се бях замислила, че отдавна не съм попадала на някой нов изпълнител или група, които да успеят да ми наелектризират кожата, да влязат под нея и да ме карат постоянно да въртя парчетата на replay. 

Както има една приказка - “Внимавай какво си пожелаваш”, защото групата, която преди дни се изправи като Родоския колос на хоризонта, не само ми скри шапката, но и ме накара да наизустя всичките им текстове за два дни. Ефекта беше моментално обсебване.

Ibeyi, което на йоруба означава близнаци, е името, което сестрите Лиса-Кеинде и Наоми Диаз са избрали да нарекат групата си. Родени преди двадесет години в Куба, израстнали в Париж, близначките определят себе си като френски кубинки, но музиката, която правят е най-силно повлияна от африканските корени на баща им -  Мигел “Анга” Диаз, известен перкусионист, чиято богата музикална кариера минава през Buena Vista Social Club, Стийв Колман, Рой Харгроув. Анга е афро-кубинец, чиито предци са доведени в Куба от Нигерия през ХVIII век, но са успели да запазят африканския език йоруба през поколенията. Близначките загубват баща си неочаквано когато са едва единадесет годишни и тази трагедия поставя началото на музикалната им кариера. Сестрите се залавят с изучаването на инструментите, на които е свирил Анга, както и песни на йоруба останали в кубинския фолклор. В едноименния си дебютен албум ("Ibeyi"), който излезе през февруари тази година, Ibeyi възкресяват афро-кубинското наследсвто, което носят в кръвта си и посвещават няколко от песните на баща си (“Mama Says”) и по-голямата им сестра, която  умира от инсулт през 2013 година (“Yanira”) . В музиката, която композират преливат нюанси на древна традиция, модерно трип-хоп, електро звучене, соул, френски джаз и лични осезания. Лиса-Кеинде води вокали и пиано, а ръцете на Наоми танцуват върху два афро-кубински перкусия. Оригиналното им звучене мигновено събира вниманието на музикалните ценители. Хипнотичното парче "River" , чийто видео клип беше качен в youtube през лятото на 2014 година вече има почти 2 милиона посещения, а първото им северноамериканското клубно турне, което завърши тази вечер във Ванкувър, буквално караше клубовете да се огъват от напора на преливащите тълпи. 

Ibeyi отбелязват зашеметяващ пробив на световната музикална ъндърграунд сцена, а са едва двадесетгодишни, представете си какво ни очаква когато пораснат! 

Изложбата на Бьорк в МоМА - катастрофа, ама не съвсем

                     COURTESY WELLHART LTD & ONE LITTLE INDIAN/MOMA

  Още преди да е отворила официално за посещение ретроспективната изложба на Бьорк ( 8-ми март - 7-ми юни, 2015) в МоМА (Музей за съвременно изкувство в Ню Йорк) предизвика небивали критики. Арт критици се запрепъваха един след друг да повтарят като папагали каква "катастрофа" е трибюта посветен на исландката певица. 

Кураторът на МоМА и директор на МоМА PS1 Клаус Бисенбах преследва Бьорк с идеята за нейна изложба повече от десет години. Когато тя най-накрая склонява да се съгласи, организацията на изложбата съвпада с преломен момент в личния й живот - раздялара й с дългогодишния партньор фотографът Матю Барни и затова единственото условие на Бьорк е изложбата да не е само върху отминали проекти, но и да представя настоящото пространство, в което творческият й дух витае. 

  В колекцията събрана от Бисенбах за изложбата са включени фрагменти от емблематични видео клипове на исландката - роботите от “All Is Full Of Love”, манекени прототипи на Бьорк облечени с познати нейни аутфити - размъкнатия пуловен от корицата на първият й албум “Debut”, роклята на дизайнера Alexander McQueen от “Who Is it”, култовата булчинска рокля на същия дизайнер от клипа на “Pagan Poetry”, лебедовата рокля, с която Бьорк се изкочи на оскарите през 2001 година и т.н..  Освен това посетителите на музея ще имат възможност да разгледат музикални инструменти, дневници с музика и текстове на песни, както и аудио гид, наречен ‘Songlines’, където разкази писани от Sjon с характерния за него сюрреалистичен изказ, и четени от женски глас, разказват за момичето (Бьорк), което открива фееричния свят на музиката. Последният и най-съществен фрагмент от експозицията е затъмнена зала, в която е представена премиерата на песентa “Black Lake” от последния й албум “Vulnicura”, чийто клип е заснет през изминалото лято в Исландия.

Дни преди да стартира изложбата усърдията на Клаус Бисенбах бяха буквално сринати в земята. Реакцията на журналистическото съсловие беше като безупречна проекция от романа на Айн Ранд “Изворът”, където единодушният глас на медиите срива авторитета на архитекта-индивидуалист Хауърд Роук. 

  Трънът в очите на арт чичките и лелките не е Бьорк, “тя заслужава много повече” - споделят едни, а постното представяне и лошата организация на господин Бисенбах и МоМа. Оттук се започва едно кудкудякане и надкукуригване кой ще изпее повече смазваща критика за куратора и управата на музея. Едни роптаят, че музеят щял да се превърне в "multiplex mall" за поп култура, на други пък им било скучно, трети пък не намирали логика в изложбата, четвърти пък не могли да се почувстват отново на 16, когато за първи път са започнали да случат Бьорк. А едни хипстърчета, който до онзи ден са припадали на концерти на Бритни Спиърс, не знаели коя е Бьорк, но и след изложбата не успели да разберат. Ruy Spaeth от The Week толкова се е самозабравил в критиката си, че е стигнал прекалено далеч, като определя МоМа: “as anyone who has been to MoMA on a Saturday can attest, it has indeed become a zoo, a Disneyland for college-educated tourists wielding selfie sticks. “ Ех, от кога изкувството е само за напудрени снобарчета с лъснати очилца? Нима всеки човек няма право да опознае изкувството… и животните! И аз изпитвам алергична неприязън към романи като “Яж, Моли се и Обичай”, но в крайна сметка предпочитам хората да четят тях, от колкото да обезглавяват себеподобни, да горят библиотеки или да разрушават древни статуии.

  Но да се върнем на изложбата. Единственото, което отбелязах в цялата буря от критическа какофония е, че повечето арт отворковци забравят, че Бьорк е не само (“поп”) певица с причудлив глас. Тя е мултимедиен артист, често определяна като изобретателна индивидуалистка, “брилянтен куратор на собственото си изкувство”, гениален творец. В проектите й винаги се усеща финия синхрон на аудио-визио лириката. В книгата си “Романтичният егоист” френският бохем Фредерик Бегбеде я определя като “врата на възприятието”,  и с право, защото Бьорк е от онези творци, които живеят за да създават дълбоки усещания. Това е нишката, която е водела господин Бисенбах при организирането на експозицията - да разъгрне многопластовия талант на исландското чудо. Дали му се е получило, без да съм там не мога да кажа, но със сигурност мястото на Бьорк е в музея за съвременно изкувство, защото докато Мадона (while trying too hard)  се препъва в наметалата си и се джафка с дизайнерите чия е вината, Бьорк остава вярна на себе си и на своята оригиналност, като твори музикални проекти несъмнено оставащи в културната история на XX-XXI век. 

Исландска Проза От Един Приятел На Бьорк - "The Whsipering Muse" от Сьоун

Бьорк среща Сьоун когато е на 16 години и силната приятелска връзка, която още тогава заформят става неизменна част от творчеството на исландската певица. Като малко по-голям от нея, Сьоун се явява като първият пътедовител на Бьорк в света на сюрреалистичната литература,  а импулсът, който Бьорк открива в романи като “Майсторът И Маргарита” , “История На Окото”, “The Demon Flower” оставя трайни следи в творческото й вдъхновение.  Първата копка на съвместната работа, която двамата ще изградят с времето е поставена със създадената от тях рокабили група “Rocka Rocka Drum”, в която Сьоун пее, а Бьорк му акомпанира на барабани.  Общото между тях е не само пънкарския дух и страстта към поезията, но и връзката с природата, което още по-дълбоко обвързва талантите на двамата исландци. 

 Името на Сьоун става по-известно през 2001 година когато получава номинация за Оскар за текстът на песента “I’ve Seen It All” към филма “Танцьорка В Мрака” на Ларс фон Триер с участието на Бьорк и Том Йорк от Radiohead. 

Исландският поет и  писател е неразделна част от музикалното творчество на Бьорк, негови текстове са включени във всеки нейн албум, а някой от тях са едни от любимите на нейните фенове - “Isobel”, “Bechelorette”, “Joga”, “Virus”, “Cosmogony”.  Когато е помолена да напише тематичната песен за откриването на Олимпийските игри в Гърция през 2004 година, без колебание Бьорк се обръща към своя стар приятел, като казва за него, че “той има интелекта, елегантността и сътрудническия талант, от който имахме нужда.” 

За себе си Бьорк споделя, че “когато се нуждая от нещо лирично и епично се обръщам към Сьоун.” 

  Българският читател познава Сьоун с романа му "Сказание За Лисицата", но аз имах щастието да се сдобия с друг негов роман, “The Whispering Muse” , който беше представен миналия месец във Ванкувър. На събитието забелязах, че той е не само високо ерудиран творец, но и човек със закачливо и нестихващо чувство за хумор. Неговата проза е нещо много различно от всичко, което съм чела. Сьоун наистина притежава безкомпромисен интелект, който успява да обвърже с чувството си за хумор и да представи този синхрон в романа си “The Whispering Muse” (Шепнещата Муза). Там читателят среща Валдимар Харалдсон, ексцентричен и леко надут застаряващ исландец, който се качва на борда на датски кораб в пътешествие до Черно море. Действието се развива през 1949 година, а героят на Сьоун е обсебен от теорията, че превъзходстсово на скандинавската раса, физическо и интeлектуално, се дължи до голяма степен на обилната консумация на риба. Противно на очакванията му обаче главният готвач на кораба не е включил в менюто на пътешествието риба.  На борда оживяват митични същества и истории от гръцката и скандинавската митология, което превръща романа в магична приказка, на всичкото отгоре и забавна. Преплитането на античността с новото време в “Тhe Whspering Muse” създава една толкова ярка и добре описана картина, че на читателя е трудно да не повярва в достоверността на разказаната история.  Романът на Сьоун е истинско предизвикателство към интелекта на читателя - не само заради преплитането на древни митове, но и почти неуловимите намеци на автора към настояшите геополитически особености на човешката раса. 

За финал, ето какво споделя моята любима певица за всички времена Бьорк за романите на Сьоун:

 “Книгите на Sjon са уникални. Имам чувството, че той е успял да вземе нишката на класическата литература и да я прокара в бъдещето. Да свърже корените на старата, автентична Исландия и по модерен начин да ги доведе в XXI век. Да вземе силната връзка на Исландия с природата и я здрависа с настоящето. Но по-важното е, че той е успял да обедини разума със сърцето. “

Един от последните проекти на Бьорк и Сьоун e текстът към песента "Cosmogony" от албума на Бьорк "Biophillia".

Pink Martini - Sympathique

Speaking of French, here is another piece of this adorable language. I used to listen to this song a lot last summer. Even now, it still brings me a good mood :) Enjoy it!

J'adore cette chanson! :)

Wildbirds & Peacedrums - My Heart

Wildbirds&Peacedrums are my best discovery for 2010. I still do not know much about them, but absolutely love their music. This love came from first sign, their musical creations are just too magnificent. Especially listening to this song opens unbridled emotions that I can not even explain to myself. This is the charm of the unique music style.

I am totally addicted to Wildbirds&Peacedrums and I can't wait to see them live!