Saturday, February 25, 2012

Мидълсекс от Джефри Юдженидис



Мидълсекс е онова запълнено от емоционална наслада пространство, в което вече няколко дни след прочита обичам да се връщам.
Историята на романа е разказана от Кал, 41-годишен хермафродит. Знам, звучи повече чудовищно отколкото интересно, но в това магнетично произведение описаните странности са поднесени с такава лекота и нежност, че са неспособни да събуждат у читателя погнуса, обвинение или оскърбление.
Та, Кал се ражда два пъти. Веднъж, когато излиза от утробата на майка си и е отгледан като женска рожба, и втори път, когато осъзнава редкия характер на своята физиология, пропусната неколкократно от престарелия и влюбен поглед на семейният лекар. Сюжетната линия проследява  с ярки подробности  дългото пътуване и мутацията на един самотен и объркан ген, натрапил присъствието си в третото поколение на гръцките имигранти, семейство Стефадинис
Действието на Мидълсекс се връща, за да започне в далечната 1922 година от Смирна, днешна Турция, където бабата и дядото на Кал, притиснати от тежките обстоятелста на гръко-турските размирици, взимат съдбовното решение на имигрират в Америка. Тяхната история е не по-малко интересна от тази на Кал, а и в нея са загнездени ключови моменти от по следващото развитие на сюжета.
Юдженидис е удивителен разказвач. Измеренията, в които вкарва любовта са лишени от морални граници, но са поднесени толкова непорочно и естествено, че смачкват и изхвърлят всякакви предразсъдъци. Майстор е. Кара те да помиришеш без да докосваш, да обичаш без да познаваш, да приемаш, без да разбирираш.

Прочетох Мидълсекс в оригиналният език, на който е написана, но нямам търпение да се сдобия с българското издание от ИК Жанет 45. Имам фетиш към книгите. Харесат ли ми искам да ги притежавам на всеки език, който мога да ги прочета.



No comments:

Post a Comment