"Поправките" от Джонатан Франзен

Ама че бъркотия е този роман на Джонатан Франзен! Ще излъжа ако кажа, че ми хареса, но ще излъжа и ако кажа, че не ми хареса. Луда работа.

Първо, клаустрофобичният жанр семейна сага ми е сред най-неприятните, когато стане дума за жанрови предпочитания. 

Второ, всички герои са побъркани по свое му, тъй че още в началото бях отблъсната от заразният упадък в характерите им. 

И не на последно място, все пак да добавя, че 600 и отгоре страници на тази семейна невроза са направо задушаващи.

Въпреки негативите обаче, “Поправките” е интелигентно скроен роман, тъй че не ви ли изкара акъла от депресията, която излива, ще продължите да поглъщате нещастието на семейство Ламбърт, дори и само за да нагнетите още повече презрението си към тях. Странно, нали!

Загниването на семейните отношения започва още с брачния съюз между родителите Алфред и Инид. Той - инатлив, безрадостен съпруг и усилен работар, тя - лишена от ласки и любов съпруга, домакиня и амбициозна майка на три деца.

Децата - Гари, Чип и Денис, пораснали и прекрачили прага на трийсетте, отдавна са напуснали нещастната семейна клетка, но по пътя на кариерите си в Ню Йорк и Филаделфия още повече затъват в окаяните си животи. Казвам ви, Франзен ги е цапардосал всички до един в разни пусти, отчайващи истории.

Една последна Коледа в родното градче е събитието, към което се движат съдбите на героите и което хвърля внезапният катарзис в клетите семейни отношения. За да стигне до тази повратна точка обаче, читателят е държан в едно побъркващо очакване, през което неизбежно трябва да понася с твърдост огромната порция плачевни случки, които авторът е решил да му поднесе. (Спойлър: халюцинацията, в която лайното преследва Алфред си е бойно кръщение в предизвикателствата). 

Тази драматична семейна дисфункция и бунт срещу обществените норми не е напълно обречена на безнравственост. Както често се случва в голямата литература, у читателя може и да покълне малко симпатия към някои от героите. Странно избавление е предложено накрая. Особено в най-последното изречение на “Поправките”.