“От всички интелектуално надарени артисти от този век - и уникалността на Леви е в това, че той е дори повече артист-химик, от колкото химик-писател - той е може би най-пълноценно приспособеният към живота около себе си във всичките му измерения.”
Това пише Филип Рот в предговора си към интервюто, което взима от Леви през 1986 г, любезно приложено от “Жанет 45” в превод на Нева Мичева в края на сборника.
Това, което аз разбрах за Леви от първия си досег с литературата му е, че до този момент не бях случвала на толкова интересен, чудат и сериозен автор.
Примо Леви е италиански евреин, имал злощатната участ да живее във времето на еврейските гонения през Втората световна война и да попадне в концлагерите Аушвиц. Най-четената му книга, “Нима това е човек”, описва престоя, премеждията и мислите му в смъртоносния лагер, но аз не го познах като писател за Холокоста. В биографичния си сборник разкази, “Периодичната система”, противно на очакванията ми, Леви освобождава литературата си от травмата на гоненията и расизма, издига я във висше пространство, в което витаят само огромната му човечност, умереност и ерудиция. Навярно това е имал предвид Рот в цитата си по-горе за приспособеността на Леви, а именно избавлението, надрастването и любовта към живота.
Химик по образование и професия, писател по душа и алхимик по призвание, в “Периодичната система” Леви дестилира 21 химични елемента в малки епруветки на случки от живота си преди и след “гостуването” му в лагерите на смъртта. От съединението, което получава излиза фината пара на изисканата литература. Кой би си представил собствения си живот описан с елементите на Менделеевата таблица? Само като извикам от спомените си образите на формулите на съединенията и главата ми се замайва, но в разказите на Леви се усеща силната привързаност, всеотдайност и любов към химията.
В едно метафизично пространство, каквото е литературата, разстоянията между науката и изкувството се огъват, докосват и сливат, а резултатът от това претопяване за нас читателите е безмерния възторг от нови светове и неоткрити мисли.
Абсолютно любими разкази са ми “Въглерод”, “Фосфор” и “Азот”.
No comments:
Post a Comment