"Странната библиотека" от Харуки Мураками

“Странната библиотека” е последната излязла книга на английски от Харуки Мураками. Мернах я в книжарницата и докато й хвърля един поглед, взех, че я прочетох. 

Книжката привлича окото с интересния си визуален формат, шрифт и сайкаделик илюстрации почти на всяка страница. Това обаче не е роман, а къс разказ-приказка, който ще изядете за 20 минути. Любознателен ученик решава, че иска да научи повече за данъчната система в Османската империя и докато търси съответните книги в библиотеката се забърква в ексцентричен, забулен муракамски сюжет. Креативните илюстрации, които придружават текста още повече го подчертават и, по мое мнение,  именно те правят книжката продаваема и изобщо съществуваща. Приказката е прекалено кратка, за да бъде публикувана в самостоятелна книжна форма.  Подозирам, че предстоят да излязат и други кратки произведения на Мураками в подобен илюстрован вариант и ще се заформи нещо като колекционерска серия. 

"Левиатан" ("Leviathan", 2014)

Снимката е взета от тук

Един от филмите, които исках, но не успях да гледам на VIFF 2014 е “Левиатан” на руският режисьор Андрей Звягинцев. Случайно мернах, че в момента го прожектират в кварталното кино и с охота се наредих на опашката за билет. 

Вече познавах режисьора от други два негови филма - “Изгнанието”(2007) и “Елена”(2011), и усещах, че в основата на сюжета ще стои отново сложна човешка драма. Не се излъгах, но тук драмата е перфектно съчетана със суровите пейзажи на северна Русия и разпространеният на Запад стереотип за средностатистическия руснак - безпощадно наливащ се с водка братушка. 

Николай е майстор-монтьор на средна възраст, който, за да запази дома си, води устремена битка с местната покварена бюрокрация, чиято свирепост и корупционна практика е олицетворение на библейското чудовище Левиатан. В борбата си срещу намеренията на кмета, Николай привиква свой стар приятел, адвокат от Москва, но присъствието на московчанина още повече усложнява живота на Николай. Развръзката и краят ще решите вие дали да узнаете. 

“Левиатан” е сниман в северният руски град Кировск и местноста Териберка на Баренцово море, пейзажите, приличащи на скандинавски, са поразителни и успяват безупречно да подчертаят сюжета. Филмът заслужено вече притежава няколко отличия, сред които “Златен Глобус” за най-добър чуждестранен филм, най-добър сюжет от филмовият фестивал в Кан и номинация за “Оскар” за най-добър чуждестранен филм. “Левиатан” ще бъде включен в 19-и международен филмов фестивал София Филм Фест. ;)

"Преводачът на болести" от Джумпа Лахири

Тази книга представлява сборник от разкази, който най-искрено ви препоръчвам. Има нещо много човешко и в същото време неуловимо в историите разказани от Джумпа Лахири. Общото между разказите е, че всички герои са от индийски произход, а дали действието ще се развива в Индия или Америка за читателя няма никакво значение, защото Джумпа Лахири залага най-вече на добротата и искреността, която действащите лица носят в себе си. Стилът на авторката е лек и плавен, носи се безшумно във въздуха и оставя следите на нежно благоухание. 

Ако преди десетина години някой ми беше казал, че един ден ще обичам да чета разкази, нямаше да му повярвам. Но в разказите започнах да откривам много майсторство и дълбочина. Всеки път ме поразява фактът как някои автори успяват в рамките на десетина страници да внесат толкова яснота, чувства, плътност и завършеност. При Лахири всичко това е налице, но и нещо повече. 

Историите в този сборник са изключително обикновени, но са цветни и ухаят. Пред очите ти не стои само равнината на напечатаните изречения, а изникват шарени образи на пъстрите сари, които госпожа Сен облича, прелестното излъчване на Туинкъл, изражението на отчаяно очакващият любов господин Капаси или оскъдното обежище където Биби Халдар е натирена. Заглавието на сборника навярно ви предупреждава за нелеко четиво, но повярвайте ми, една от причините, подари които харесах Лахири е, че не разчита на драматичен обрат или умиращи герои, за да й се получи интересна и запомняща се история. В “Преводачът на болести” съвсем няма да откриете списък на страшни болести или цяр за тях, това е просто името на един от разказите включен в сборника. 

През 2000 година сборника получава наградата “Пулицър”, а през 2010 година излиза на български под логото на Жанет 45. Потърсете я.