Тази книга представлява сборник от разкази, който най-искрено ви препоръчвам. Има нещо много човешко и в същото време неуловимо в историите разказани от Джумпа Лахири. Общото между разказите е, че всички герои са от индийски произход, а дали действието ще се развива в Индия или Америка за читателя няма никакво значение, защото Джумпа Лахири залага най-вече на добротата и искреността, която действащите лица носят в себе си. Стилът на авторката е лек и плавен, носи се безшумно във въздуха и оставя следите на нежно благоухание.
Ако преди десетина години някой ми беше казал, че един ден ще обичам да чета разкази, нямаше да му повярвам. Но в разказите започнах да откривам много майсторство и дълбочина. Всеки път ме поразява фактът как някои автори успяват в рамките на десетина страници да внесат толкова яснота, чувства, плътност и завършеност. При Лахири всичко това е налице, но и нещо повече.
Историите в този сборник са изключително обикновени, но са цветни и ухаят. Пред очите ти не стои само равнината на напечатаните изречения, а изникват шарени образи на пъстрите сари, които госпожа Сен облича, прелестното излъчване на Туинкъл, изражението на отчаяно очакващият любов господин Капаси или оскъдното обежище където Биби Халдар е натирена. Заглавието на сборника навярно ви предупреждава за нелеко четиво, но повярвайте ми, една от причините, подари които харесах Лахири е, че не разчита на драматичен обрат или умиращи герои, за да й се получи интересна и запомняща се история. В “Преводачът на болести” съвсем няма да откриете списък на страшни болести или цяр за тях, това е просто името на един от разказите включен в сборника.
През 2000 година сборника получава наградата “Пулицър”, а през 2010 година излиза на български под логото на Жанет 45. Потърсете я.
No comments:
Post a Comment