Всички си тръгват от Уенди Гера

И последната точка от книгата на Уенди Гера се раздели с погледа ми. Влязох в романа-дневник и излязох от него, както всички останали, за които авторката пишеше. Обичам когато книгите ми действат толкова силно, а тази с цялата си искреност прииждаше в мен като топъл морски прилив в ранно утро - леко, тихо, нежно. 

"Всички си тръгват" е роман-дневник с цялостен, завършен и увлекателен сюжет. В него младата жена Нуеве Гера разказва за откраднатото детство, принудената младост и заминаващия си от нея свят в условията на тоталитарната кубинска идеология.  

Дързък, жив и прям, но в никакъв случай скандален, романът е един послепис на живота в Куба и неговия отпечтък в живота на младия човек. Нищо чудно, че е издаден на десет езика, но все още не и там, където се е родил.

Ако мога само с една дума да определя Уенди Гера, то това би било нежност, но не от тази със сладникавият привкус, а от онази неустрашимата, готова да пребори всяка несгода с храбро достойнство.

И тъй като сме в навечерието на Коледа, ще си позволя един цитат от книгата във връзка с празника, а ако на теб нещо все още липсва под коледната елха, можеш да подслониш сладката кубинка. Добра компания е.

"Отново е 24 декември. Коледата не съществува, както преди двайсет години в Гуинес, където се родих. Минаха двайсет безкрайни години от живота на майка ми и както изглежда, тя едва сега разбира, че не трябва да чака Коледа. Трябва да свикнем с квартала, с разбитата улица и с калта на "Ховеяр" номер 111. Без значение твоя талант, без значение твоята ерудиция, трябва да бъдеш сръчен в бедността, защото плащаш за своята лоялност и абсолютно благородство. Това има цена."

Кой каза New York?

Ето го! Градът на капитала, мръсотията, суматохата, суетата, културата и зловонието. Ето го Ню Йорк! Врагът на всеки нихилист, вдъхновението на всеки активист. Отблъскващ и чаровен, истинска муза на възхода и падението в човешкото общество. 

Ню Йорк се държи сякаш всеки ден е празник -  грижливо подредени витрини, огромни електронни стени, светещи реклами, танцуващи цветове, гъмжащи от туристи улици. Еуфоричната атмосфера не заспива дори под напора на нощните часове, а времето лети със скоростта на френско ТЖВ.  Въздухът е тежък, но сладък, в него се носи грижливо оформена съвкупност от всякакви непознати езици, дошли и те да видят Ню Йорк. Жалко, че никой не им казва, че три дни никак не са достатъчно, за да видиш всичко що си струва в града на Хернти Милър, Милтън Фрийдман, Статуята на Свободата и Лейди Гага. 
Разбира се че пратих картички.
Тежката воня на Ню Йорк, или по-скоро на грохналата от старост канализация, беше пропила дрехите ми и дълго след това настойчиво пробутваше спомена за града. Без да изпитвам специални впечатления се чувстах обсебена от Ню Йорк. Накрая изпрах дрехите и всичко свърши.

451 градуса по Фаренхайт

Когато пред погледа ми се мерне жанра научна фантастика, моментално отмествам очи в търсене на нещо по-реалистично, но тъй като отдавна бях чувала това заглавие, реших да опитам. И за миг не съжалих докато я четях. "451 градуса по Фаренхайт" е роман на Рей Бредбъри писан преди половин век. 

Книгата е антиутопия и разказва за общество, в което притежанието, четенето или писането на книги е абсолютно забранено. Свят, в който понятието щастие е лишено от интелектуални основи. Дейността на пожарникарите не е гасенето на пожари, а подпалването на книги и арестуването на техните собственици. И точно сред тези пазители на обществения ред се разбужда едно любознателно съзнание. Няма да ви кажа повече за сюжета, а ще ви приканя да я прочетете, защото искам всеки, който обича книгите да я прочете.

Напоследък си мисля и се ужасявам от предположението, че с развитието на технологиите книгите един ден ще изчезнат. Все още не симпатизирам на електронните четци и ще направя всичко възможно да отложа колкото се може по-далеч във времето употребата на такъв.  Знам, че някои съвременни автори изрично са забранили продажбата на творбите им в електронен вариант, което безкрайно ме радва. Подчертах продажбата, защото страшно много симпатизирам на Читанката ( www.chitanka.info ) чета много от там, тъй като там са намерили убежище много ценни произведения, книги-ветерани, които не могат да бъдат намерени в книжарниците. А и Читанката не е сайт с комерсиална насоченост, той е просто една прекрасна виртуална библиотека, в която често отдъхвам. 

Не мога да си представя да загубя първият контакт с книга - да погаля корицата, да я огледам, да я помириша, да разлистя от край към начало страниците и да се зачета нехайно там, където случайно погледа ми попадне...

"Сидхарта" - Херман Хесе

Може би вече се досещате от самото име "Сидхарта", че това ще е философска книга с будистка насоченост. Не сте далеч от истината.  На всеки се случва понякога да се загуби из лабиринта на собствения си живот и пред него да се издигне стена от въпроси, без чийто отговор е трудно да се продължи напред. Такъв е случая и на Сидхарта, който напуска родния дом в търсене на отговора.  Отказвайки да се отдаде и повярва на учението на Буда, той украсява житейския си път с разнообразни изпитания - сладостни, меркантилни и аскетски, за да се озове в залеза на своето пътешествие до неговата съвършена истина. Това е накратко сюжета на романа. Признавам, че избягвам Херман Хесе, тъй като винаги като го чета, всичко в мен замръква и опустява, но тази книга ми хареса. Кратка, написана като притча, но обогатена от целомъдрието на търсещия. 

Малко за "Майстора и Маргарита" на М. Булгаков

Толкова бях слушала за тази книга, че изпитвах известно неудобство - уж обичам книгите, а до тази все не бях стигнала. Е тъй, натоварих се с трудната задача да поправя веднъж завинаги грешката. Казвам трудна, защото голям зор ми се видя четенето й. Направо да си го кажа, не бях особено впечатлена. Първото, което ме отблъсна бе, че така и не установих връзката автор-читател, още в началото не ме грабна и така си остана докрая.  Улових все пак някаква идея, по която се е движел автора, насочвайки романа и вадейки кирливите ризи на московската интелигенция по онова време. В романа се октояват три сюжетни линии, накърнената съвест на Пилат Понтийски, пакостите на Сатаната и неговата свита и любовта на Майстора и Маргарита, последната, по мое мнение, най-слабо изразена. Но освен тези три главни истории в книгата се редуват куп други подисторийки и герои, толкова много, че до край така и не можах да запомня някои от тях кой -кой беше. Изобщо, в по-голямата част на романа е наблегнато на магариите на Дявола, другите две сюжетни линии бледнееха, и когато някъде по средата се появиха "главните" герои, Майстора и Маргарита, тяхната копнееща любов някак си увисна на заден план, не усетих заряда и силата й, дори тази история не ме подмами, че да харесам поне малко книгата. Всичко описано в романа ми се стори незавършено, претупано набързо. Няма да си кривя душицата, признавам, че не ме грабна, на моменти ми действаше досадно и отегчително. 
И все пак, това, че "Майстора и Маргарита" не решиха да отседнат в моята душа, не означава и че при вас ефекта ще е същия.

"Алексис Зорбас" от Никос Казандзакис

 Завърших книгата. Налях си чаша червено вино, изпекох малко кестени и седнах замислено на масата, чувството на раздяла разкъсваше душата ми. Поех си дълбоко въздух, а пръстите започнаха охотно да удрят по клавишите. 

"Алексис Зорбас" е една от онези книги, в които и ти самият присъстраш, но не като читател, а като събеседник, като свидетел, като съвременник на събитията и хората описани вътре. Майсторският стил на Казандзакис те настанява уютно в историята, тъй че нищо да не ти се струва непознато и необикновено, та дори и нищо да не знаеш за Крит. Не случайно на всеки от нас, след като прочете книгата, му се иска да срещне Зорбас, да вкуси от лудостта му, да се потопи поне за миг в необуздания порив, който изпълва живота му, да се разпали и угасне в критската история. Той, Зорбас, не е просто един харизматичен и сладкодумен скитник, който изпълва съдържанието на романа, той е самият смисъл на живота - въпросът и отговорът, богът и демонът, битието и смъртта.  Точно по този философски път е крачел Казандзакис, когато среща истинския Зорбас и неговото светоусещане ражда музата за този прекрасен роман. 

"Алексис Зорбас" не е народописна книга за гърците, нито възхвала на гръцкия дух, тя е философия на щастието отвъд моралните ограничения.

Имам една теория, че книгите ни намират в подходящият за нас момент. Виждаш книга, любопитстваш, чудиш се, но не посягаш към нея. Минава време, забравяш. След месец, година, две тя пак те намира и с невидима сила те притегля към себе си. Душата се обладава от силата на написаното, а ти за миг не съжаляваш, че не си посегнал още първия път... защото знаеш, че тогава не си бил готов. 

"Как оглупях" от Мартен Паж / How I became stupid by Martin Page

Сетих се да спомена за тази книга в случай, че някой реши да си я купи. Искам да предпазя всички, които са на път да направят тази съдбовна грешка. Крайно неприятно ми е когато трябва да давам орицателни отзиви за някоя книга, до скоро считах, че е нужно авторите винаги да се поощряват, но вече разбрах и че не е хубаво, когато някой се вземе прекалено на сериозно. Все по-често наблюдавам как хора в стремежа си да се изявят като артисти в едно или друго поприще, създават своето "изкувство" и усилено заливат социалните мрежи с него, като най-нагло ни го налагат да го харесваме и подкрепяме.  Разбира се, по закона на гадостта техните амбиции не спират до тук и разпространението на "гениалните им творения" все повече се бута в обществото и ни заобгражда. Меркантилните подбуди убиват таланта, а с него и естетиката в изкувството си отива. Но най-тъжното е, че има хора, които вярват в тези произведения и така пошлостта се превръща в масова култура. Изобщо не знам как това книжле "Как оглупях" е стигнало до България и как са се навили да го издадат. Безпочвено прехвален и отегчително бездарен труд на някакъв младеж, който е решил, че иска да е писател. Срамота е да се предлага такава шлака на хората, които обичат да четат, а да не говорим, че тази несръчно сглобена историйка е позор за литературата. Май много време му отделих.

I am not planning on translating everything I wrote about this book in Bulgarian, just because it is not worth the time I would spend on it. With a few words, "How I became stupid" is a great disappointment - poor written, there are some ideas that remained undeveloped, a pathetic attempt at satire, so overall the entire work is very shallow. I wouldn't even call it a novel, because the definition of a novel doesn't exist in this piece of self-indulgent nonsense. It is truly sad how this thing circulates around the world.

"The Bet" by Christina Nguyen/ "Облогът" от Кристина Нгуен

A few months ago, when I was back in Bulgaria, my best friend Anelie gave me this book as a gift and told me it is very important to let her know what my opinion is after I finish it. This is the moment to say that Anelie and I have a longtime tradition in birthday gifts - it can be only books and nothing else. Since we haven't seen each other for almost five years, each one of us had a list of desired books ready. She did not quite like my list although she fulfilled it. The next morning, she appeared with "The Bet" at my door - smiling and shining - saying "Read this!". After the waterfall of sentences that followed the few things that my brain captured were that this is Nguyen's debut and it is essential for the author to know what the readers think about it. Needless to say I was instantly captivated!

Although Christina Nguyen is very young Ukrainian author, "The Bet" is a serious reading. The fluidity of blending both stories - the bet between the narrator Sofia and her friend of necessity Masha with the parallel unfolding of a retrospective story of a life struggle is done in such an elegant manner.  The author possesses the talent to gently grab you and walk you through a world filled with generous emotional experience. The deep understanding that Christina has about the upsurges and lapses of the human soul made me think the entire time that she had experienced every single word in this book herself. Otherwise it shouldn't be possible to describe this story of a soul journey in that vivid way. The author is merciless on the events she describes. "The Bet" is the place where  the grief meets the tenderness, the love forms meet the strokes of fate. Would our moral be able to understand our feelings - this is what you are on the way to find out in "The Bet". So before you start... bet yourself.

Преди няколко месеца, когато си бях в България, най-добрата ми приятелка Анелия ми подари тази книга и ми каза, че й е важно да й кажа какво мисля за нея след като я завърша. Тук е момента да кажа, че Анелка и аз имаме дълга традиция да си подаряваме само книги за рожденните дни. И тъй като не се бяхме виждали почти пет години и двете имахме дълги списъци една към друга ( и тъй като сме си прекалено близки, всяка от нас си казва заглавията, които иска да прочете). Тя не одобри особено моя списък, но въпреки всичко ме дари с избраните от мен книги. След няколко дни се появи с "Облогът" и с обеснението, че не е доволна от моя избор и че това четиво по би ми харесало. Анелка ми разказа, че това е дебютният роман на авторката и е много важно за нея какво мислят читателите й. Не е нужно повече да се обеснявам, книгата вече ме привлече.

Въпреки че Кристина Нгуен е много млада украинска авторка, "Облогът" е сериозно четиво. Не знам каква част от книгата е биографична, но вярвам, че някои от фактите от нея наистина са се случили в живота й. "Облогът" започва с облог между главната героиня София и така наречената й приятелка Маша и продължава като разгръща ретроспективна история и нейния отпечатък в настоящия живот на София. Авторката притежава таланта да те улови нежно и да те заведе във свят изпълнен от изобилие на емоционални преживявания. Дълбокото познание на Кристина за възходите и паденията на човешката душа ме накара да мисля през цялото време, че тя е преживяла всяка една дума от този роман. Иначе би било невъзможно да опише толкова ясно и откровено душевното пътуване на своята героиня. Авторката е безпощадна към събитията, които описва. "Облогът" е мястото, където се срещат болката и нежността, образите на любовта и ударите на съдбата. 

Би ли могъл моралът да разбере чувствата - това сте на път да узнаете в "Облогът" . Така че преди да започнете.... обзаложете се!

Кралска Воля - Амели Нотомб

"Кралска Воля" е вторият роман на белгийската писателка Амели Нотомб, който прочетох. Доста се изненадах, когато още от първите страници не открих онази Амели, която ме въвлече във вихъра си когато четях "Изумление и Трепет" и честно казано тя ми липсваше. Но това някак си не ме отблъсна от книгата и до решение дали да я довърша не се стигна, тъй като Амели вече беше отвлякла вниманието ми по необичайната история, която разказва.

Вярвам, че на всеки от нас все някога се е случвало да си представи живота или да поиска да живее живота на някой друг. По мистериозни стечения на обстоятелствата героят на Нотомб се изправя пред същата дилема и когато няма кой знае колко да губи се впуска в приключението на живота си, присвоявайки си чуждата самоличност на непознатия труп в хола си. Без да знае какво го очаква и без да изпитва грам тревога, той пали ягуара и поема по съвършено незнаен път. "Кралска Воля" е една ексцентрична, крими-любовна история, чийто сюжет се разгръща при сблъсъка на две самотни сърца. Лесен и бърз за четене, романът не е кой знае какъв литературен шедьовър, дори на моменти сюжета е прекалено прозрачен и предвидим, но все пак с лекота можем да се насладим да шантавия характер на авторката изразен чрез мислите и диалозите на героите. Амели Нотомб ми е изключително симпатична и ще продължа да я чета, въпреки и тайно да се надявам да наруши обета си да издава по една книга всяка година, защото ми се иска да събере сили и нужното време, за да напише друга книга със същия заряд и емоция като "Изумление и Трепет"...

Funny in Farsi: A Memoir Of Growing Up Iranian In America

Two things made me read this book. First, of course is my continues need for learning about new cultures and second is that in some way I was sure I have faced the same humorous situations when I first came to the United States. And I wasn't mistaken to pick it up :) Written with a gentle sense of humor, Funny in Farsi is real fun! The book contains short stories mostly from Dumas` childhood, depicting the new world she and her family were entering in. I really enjoyed it, not only because the stories sound like short comedy episodes, but there is also a great taste of Iranian culture and heart-warming family life. I am sure every immigrant in America, no matter age, race nor culture, will identify himself somewhere between Firozeh's words. 

If you are looking on how to refresh your everyday life or you just need a book to relax with, Funny in Farsi might be a suitable choice.

Some say laughter is a medicine, I say laughter generates the positive vibration in our lives :)

Little Princes by Conor Grennan

Little Princes is another word of human generosity, unbreakable promise and boundless will.

The book is named after a children's house in the outskirts of Kathmandu, Nepal. The children who inhabit the house are orphans, former victims of child traffic. This is how Conor Grennan story begins...

A twenty-nine-year-old American adventure seeker ends up as a volunteer in the Little Prince house in Nepal. His strong sense of commitment to the kids doesn't let him just take a daily care of them, but his deeds expand further more in saving more children- victims of a child traffic and slavery. This book is a real adventure for those who do not doubt generosity and

believe everything is possible even in remote Nepal as long as one has strong beliefs and genuine love.

Изумление и Трепет/Fear and Trembling

Японската вълна продължи да ме залива. Този път романът се казва "Изумление и Трепет" и е написан от ексцентричната белгийска писателка Амели Нотомб.

В него тя описва по особено интересен и забавен начин работните си приключения в голяма японска компания. Япония е страна, която Нотомб чувста като роден дом, но това бързо се променя, когато се сблъсква с културните различия, въпроса за честта и строгостта на нейните граждани.

Абсурдни ситуации, описани през призмата на млада европейка и украсени от невероятно чувство за хумор - това е в едно изречение "Изумление и Трепет".

Книжката е малка и се чете за един ден. Стилът на авторката е лишен от високопарни фрази, но за сметка на това чувството й за хумор и самоиронията взимат връхна точка. Много се забавлявах докато я четях! Амели Нотомб събуди любопитството ми и нямам търпение да опозная по-дълбоко нейното творчеството !

The Japanese wave keeps crashing my shores. This time the novel is called "Fear and Trembling", written by the eccentric Belgian author Amelie Nothomb. It tells the entertaining story of the young Amelie during a year of work experience in a big Japanese company. Since she was born in Japan she loves the country as her second home, but this changes a bit after she faces the cultural differences, the matter of honor and the strictness of its citizens. A charming, funny and elegant read about modern Japan. Nothomb's witty analysis of the absurd situations she is in all the time have a great humoristic impact on the entire novel. "Fear and Trembling is a delicious book and once you start you don't take your eyes off until you complete it!

Amelie Nothomb is my new literature discover and I am absolutely convinced to read everything that came out of her hand!

Never Let Me Go

Благодаря на Киро, който подхвърли в битието ми този прекрасен филм.

Never Let Me Go е филмиран по едноименния роман на Казуо Ишигуро, чиято история е прекалено завладяваща и трогателна. За пореден път ставаме свидетели на безграничната сила на любовта, която приютява в обятията си всяко човешко същество, дори и тези, чийто живот е най-обречен. Never Let Me Go е разтърсваща история за чувствеността на човешката душа, силата на истинското приятелство и непреодолимата гибел в живота на трима млади хора.

И понеже сълзите безпощадно се стичаха по лицето ми, ще заключа, че филмът е доста тежък, но си струва да се гледа.

Спутник, Mоя Любов/Sputnik Sweetheart

Ако ви предстои ваканция и освен приятелската компания ви се прииска да посегнете към нещо по-интимно, но не толкова натоварващо със сложността си четиво, доверете се на Харуки Мураками и книгата му "Спутник, моя любов".

Грабна ме веднага щом я започнах. Дали защото съвременната японска култура е прекалено далече от мен или просто поради нестихващият ми интерес към азиатските народи, Мураками се намърда удобно в съзнанието ми и не ми позволяваше да оставя книгата. Авторът чертае паралел между две невъзможни любови срещайки съдбите на три самотни души, търсещи се и разминаващи се във времето и пространството, обитаващи измерението на самотата. Има нещо много мило и нежно в това романче.

Тъй като книжката е кратка няма какво повече да ви кажа, освен да ви приканя да я прочетете. :)

Романтичният Eгоист/The romantic Egoist

С носталгия ви споделям, че току-що привърших “Романтичният егоист” на Фредерик Бегбеде. Такова е настроението, понеже направо се пристрастих към тази книга, този автор, този стил...Иска ми се да приема свръх доза от всичко написано от него

Това е третата негова книга, която след края си ме кара да се чувствам така. Толкова ме обсебва, че за периода, в който я чета, тя се преврща в най-добрия ми приятел, домашният любимец, духовният гуру, интересният събеседник.

“Романтичният егоист” е личният дневник на Оскар Дюфрен, един от многото превъплъщения на Бегбеде. Чрез записките си в продължение на една година, той разкрива прямото си отношение към модерният свят и епохата, в която живеем. За пореден път жестоко нанизва светското общество на върха на своето критичното копие, иронизирайки живота на хай-лайфа, към който той самият принадлежи. Бегбеде описва и битието на една копнееща любов, в чийто утопичен спектакъл циничният критик играе романтик.

“Романтичният егоист” е една забавна житейска философия на новото време предадена чрез афористичния стил на автора. В нея няма нито една празна дума, всяко изречение е пропито от болезнена откровеност.

При мен кризата на оставащите сто настъпи петдесет страници по-рано. Знаех, че имам още да чета, но тъгувах защото рано или късно ми предстоеше да се разделим с Бегбеде, поне до следващата му книга.

Преди година във Франция излезе последната му литературна творба “Френски роман”, която нямам търпение да докосна с ръцете си, но за съжаление все още не е отпечатана на език, който лесно мога да прочета. Това е един сериозен и важен мотив за моето вятърничево изучаване на френски!

И тъй като на много моменти докато четях изпитвах екзалтирана радост, ето няколко откъса, чрез които ликувах до полуда.

“Забелязвате ли, че напоследък богаташите проявяват все по-лош вкус? Парите се превръщат в купища рокли с камъни по тях, в отвратителни на вид яхти, във вани с кранове от масивно злато. Днес бедните са по-елегантни от богатите. Благодарение на новите марки облекла като “Zara” или “H&M” безпаричните сладурани са хиляди пъти по-секси от фрашканите с пари крави. Излиза, че парите са най-просташкото нещо на света, понеже всички ги желаят. “

“Аз съм педал, който спи само с жени. Обичам иронията без цинизъм, трезвостта без нихилизъм, веселбата без чувство за вина, любезността без лицемерие, скромността без позьорство, щедростта без показност, ноща без самота, улиците без коли, щастието без скука и сълзите без причина.”

“Непрекъснато пускам шеги по повод пантеизма на Бьорк и нелепото положение на всички тези хора, струпали се в една католическа църква, за да чуят една исландка, която вярва само и единствено в снега. Ала когато тя се появи в криптата, гласът й изпълни с особено вълнение това място. “Музиката, казва Андре Марло, е мислещ шум”. Няма такова нещо: изобщо не е шум и при това не мисли нищо. Музиката е магия, която плаче. Мисля, че Бог не би се отнесъл враждебно към този езически концерт. Когато малката ескимоска мина непосредствено край мен между пейките, пеейки а капела “All if full of love”, вече изобщо не ми беше до шеги. Рядко ми се е случвало в живота да се окажа в такава близост до чудо. Накрая аплодисментите дълго не стихваха. Бьорк не е певица, а врата на възприятието.”

This is the Romantic Egoist by Frederic Beigbeder.

Unfortunately, I will not write about this book in English, because it seems that there is no English translation of it yet! Too bad!

Three Cups Of Tea/Три Чаши Чай

This book is a must read. Even thinking about it makes my emotions so evoked.

It tells the true story of a strong will, courage, compassion and kindness.

Written by Greg Mortenson and David Oliver Ralin, it follows closely the journey of the American Greg Mortenson, which real life adventure begins with a failure attempt to climb K2 summit in honor of his sister Krista who he had recently lost. Unable to navigate his way back to the camp he gets lost and at the end of his surviving strength a ray of rescue appears in front of his eyes in the shape of village men. He is saved and this salvation turns his path in a completely different, but significantly meaningful and humanistic direction.

I don’t wish to steal your relish while reading, so I won’t tell you anymore of the story. But if you let me, I would like to depict the impact Three Cups of Tea has on me...

This remarkable book is a word of Peace. But Peace beyond world models speech, billionaire charities or United Nations deeds. This is one man’s mission to promote peace in the most desolated and remote regions on Earth, these of Pakistan and Afghanistan.

From the beginning of the book to the end Greg Mortenson remains as a very modest, but completely dedicated on children’s education being. Guided by his promise and the image of countless, full of hope innocent eyes, he goes far beyond our definitions about altruism, generosity, loyalty and strong belief.

Despite the fact the author (David Oliver Ralin) doesn’t write much about Greg’s feelings and emotions, I can’t for a second feel affected, because I have the sensation that this is what Greg’s will is - no attention to his personality, but only to his humanitarian deeds.

This splendid reading describes in details about the Muslim culture and traditions in the regions Mortenson works, his relationships with the local people and the poor promises and lost hope American government gave to their nation. All his projects are funded by contributions from his books (Three Cups of Tea, Stones Into Schools), his speeches and his readers good-will donations.

It is a shame for the current American president Obama to hold a Noble Peace Prize for ending a killing and destroying war in Iraq and starting it in Afghanistan.

The real American hero is this humble man from the book, who gained Peace among the Muslims with his love, compassion and respect for the Islamic culture.

for more information either read the book or visit www.ikat.org

* * * *

"Три Чаши Чай" трябва да бъде прочетена. Дори сещайки се за нея куп емоции се надигат в душата ми.

Разказва истинска история за силна воля, кураж, съчувствие и добрина.

Написана от Грег Мортенсън и Дейвид Оливър Релин, проследява от близко житието на американеца Грег Мортенсон, чието истинско приключение в живота започва след неуспешен опит да изкачи връх К2 в памет на сестра си Криста, която наскоро е загубил. Неспособен да разпознае пътят обратно към базовия лагер се загубва и към края на силите си лъч на спасение се появява пред очите му във формата на няколко селски мъже. Той е спасен, но това спасение обръща житейския му път в напълно различна, но изключително смислена и хуманна посока.

Не желая да си присвоя насладата ви от четенето, затова няма да ви кажа нищо повече. Но ако ми позволите, бих описала въздействието, което "Три Чаши Чай" има върху мен.

Тази удивителна книга е приказка за Мир. Но Мир отвъд речите на световните моделки, милиардерските благотворителности или делата на ООН. Това е мисията на един човек да подържа мира в най-безлюдните и отдалечени райони на Земята, тези в Пакистан и Афганистан.

От начлото до края на книгата Мортенсън си остава много скромен, но изцяло отдаден на детското образование човек. Воден от своето обещание и образа на безброй изпълнени с надежда невинни очи, той отива далеч отвъд нашите представи за алтруизъм, преданост и силна вяра.

Въпреки че авторът (Дейвид Оливър Релин) не пише много за чувствата и емоциите на Грег, за миг не мога да се почувствам засегната, защото имам усещането, че точно такава е волята на Мортенсон - да не се набляга на неговата личност, а само на хуманните му дела.

Това векилолепно четово описва подобно мюсюлманската култура и традиции в регионите, където Грег работи, отношенията му с местните и жалките обещания, които амриканското правителство им е дало.

Всички негови проекти са финансирани от скромни дарения, процент от продажба на книгите му, лекциите, които изнася или добрата воля на читателите.

Срам е за настоящия американски президент Барак Обама да притежава Нобелова награда за мир за приключването на унищожителна война в Ирак и започването на същата такава в Афганистан. Истинският американски герой е този скромен човек от книгата, които постигна мир сред мюлюлманите със своята любов, велокодушие и уважение към ислямската култура.

За повече информация прочетете книгата или посетете www.ikat.org

Poetry in the underground

Here is another thing that touched me and found a place in my thoughts.

I got this MetroCard in New York City last fall when I did my daily trip to China Town. When I sat in the underground train, besides the German-Chinese tourist with whom we exchanged a few nice words and lots of smiles, there wasn't anything else interesting to look at or do, so I was flapping this card in my hands until I saw there was something more than a sentence written in the back of it. When I brought all my attention to the small letters I could actually read a piece of a beautiful poetry which of course captured immediately my mind and took it to my dreamlands. This little surprise in my hands instantly awoke my imagination and guided my observations of the place I was to a completely different direction.

And now let me quote what I found in the back...

"My heart burns in flames of sorrow

Sparks and smoke rise turning to the sky

Within me, the heart has taken fire like a candle

My body, whirling, is a lighthouse illuminated by your image"

written by: Mihri Khatun (15th-century female Turkish poet) Ottoman Lyric Poetry

I totally wonder now how come in the classes of Theory of Literature or Literature at the University we never discussed anything about Ottoman Lyric Poetry, indeed we were five hundred years part of it!

It seems that recently I have been impressed a few times from Ottoman Culture, where some people would strongly argue that there is no such thing.

Anyways, I still have a little hope that all MetroCards come with small poetry notes in the back. I remember two years ago I read somewhere that in Paris at almost all metro stations have been installed book machines and for the price of 2 euro you can by a pocket size classic novel. I found this pretty impressive, because I fully support the idea that culture and art have to be everywhere around us to brighten our minds and enrich our souls.

Ето още нещо интересно, което случайно се появи в живота ми.

Сдобих се с тази карта за метро миналата есен докато се шляехме из Ню Йорк и ни хрумна идеята да хванем метрото и да се изтърсим в центъра на Чайна Таун. Докато се возих в подземния влак, освен немско-китайските туристи, с които разменихме няколко приветливи изречения, нямаше нищо интересно за правене или гледане, та поради тези, крайно отегчителни обстоятелства, картата непрестана да се угъва и разхожда из пръстите ми.

Когато отново забелязах, че все още е в ръцете ми се вгледах в нея и установих, че нещо повече от изречение е написано на гърба й. Насочих цялото си внимание, за да разчета думите и с изненада открих, че това е кратко стихче, което моментално отведе съзнанието ми към страната на мечтите. :)))))))

Тази малка изненада в ръцете ми напълно събуди въображението ми и насочи наблюденията ми от мястото, където се намирах в напълно различна посока.

Сега ще се опитам да ви преведа стихчето и тъй като никога не съм превеждала поезия, моля да ме извините, ако измайсторя пълен литературен провал, понеже на английски звучи много красиво. И ако не ви досрамее, предложете ми своите варианти за превод :)

“Сърцето ми гори в пламъци от горест

Искри и дим към небето се издигат

В мен, сърцето взело е огъня както свещ

Тялото ми, завъртайки се, е фар осветен от твоя образ”

Михри Хатун (турска поетеса от 15-ти век), Османска Лирическа Поезия!

И тук е мястото да споделя, че това, което осъзнах в момента, в който видях автора много ме огорчи. Тези разсъждения няма да ги споменавам в английския превод, тъй като считам, че те са повод за дискусия сред българи.

Предполагам, че заради нараненото честолюбие от пет вековното турско робство, в България не се изучава турска литература, което донякъде оправдавам. Но историята е история и за да добием ясна представа за събитията на времето, тя трябва да е пълна. В никакъв случай не одобрявам действията, които са предприемани за експанзия на Османската империя, още повече унищожителният погром, който са нанесли на не-ислямските народи. Но все пак някаква култура е разцъфтявала там и да сме в невидение за нея е чиста проява на национално малодушие.

Но както и да е. Бих искала всички карти за транспорт да идват с малки стихчета на гърба. Спомням си преди две години четох, че в Париж по по-възловите станции на метрото са инсталирали книгомати и за цената от две евро можеш да си купиш джобен формат на класически роман. Намирам го за доста впечатляващо, тъй като напълно подкрепям идеята, че културата и изкувството трябва да са навсякъде около нас, за да просветляват умовете и да обогатяват душите ни.

Wildbirds&Peacedrums

This is how I met them.

I am very critical for song covers, especially Bjork's one. I have never liked any singer trying to re-sing her songs, but this one is an absolute killer! I was totally addicted. They showed not only a great performance, but their own personal flavor. I wish I could describe better how much I love it! :)

C.R.A.Z.Y.

Here is another wave of French :)

Two nights ago I was just on a way to sink in the land of dreams when Kostas started this movie just to check what is it about. We both were captured instantly.

C.R.A.Z.Y. tells a story about a conservative father and a religious mother who are raising their five sons through three decades in Quebec, Canada. The movie starts with Zac's birth in the 1960, the second youngest in the family and follows closely his own life journey to determine his own sexuality and seek for happiness. This is how much I will tell you about the story.

C.R.A.Z.Y. is a brilliant made movie, I loved every small detail of it, from soundtrack to room decoration, speech and character images. Even the title of the movie is derived from the initials of five brothers.

In my opinion it blows most of US high budget movies!

Pink Martini - Sympathique

Speaking of French, here is another piece of this adorable language. I used to listen to this song a lot last summer. Even now, it still brings me a good mood :) Enjoy it!

J'adore cette chanson! :)

Ultimate French by Living Language

Ce livre est à moi.

Je vous present mon ami français!

C’est vrai, j’apprends le français. Je vien de finir mon leçon et je veux écrire quelque phrases ici. Je n’ai pas un professeur mais j’aime ce livre. Il y a beaucoup de grammaire et des exercices. Les leçons sont très intéressants. Je ne peux pas parler très bien, mais je comprends tout. Je pense apprendre le français et étudier a l'université. Maintenant je n’ai pas le temps de l'apprendre mais je peux écrire quelque chose pour ma vie.

Je vien de la Bulgarie. Il y a quatre ans et demi que j’habite dans une petite ville aux États-Unis. J’aime la musique, les voyages, les sports d’hiver, mes amis et le thé vert. Je bois du thé vert tous les jours. J’adore lire et écrire. Tous les jours je lis quelque chose - un livre, un journal, une page en ligne. J’aime savoir qu’est-ce qui se passe dans le monde et dans la société humaine.

Bon, alors! C’est tout ce soir. Je vais dîner avec mon mari :) À bientôt!

P.S. Que pensez-vous de mon français? Écrivez, s'il vous plaît!

I would like to present you Ultimate French by Living Language. This is a self-learning language program. It has a great source of grammar, vocabulary and exercises. I would recommend it to every beginner who wants to discover more than a language - after every lesson there are cultural notes and highlights on society and lifestyle. It contains 40 lessons with dialogues using everyday language, the grammar explanations are very clear and of course plenty of exercises. I have passed only 24 lessons so far and I can easily write the text above :)