Sunday, July 22, 2018

"Животът, гледан отдолу" от Димитри Ферхюлст


Нашата интелектуална индивидуалност бе деградирана до тази на дресирани блеещи овце,но ни бе оставено мъчително съзнание за положението, в което бяхме. Ние виждахме, че нашите професори, между които учени с международна известност, хора с голям авторитет, се бяха свили в академичните си черупки и като че ли страдаха от още по-голям страх.”  

Не зная друга политическа религия, която да е въздействала така силно върху низките човешки инстинкти и страсти и да е поощрявала така всестранно човешките пороци, както прави това комунистическата идеология. Настъпиха времена, когато се искаше човек да изяви себе си единствено чрез правене на зло, което се оправдаваше като диалектическа необходимост на партията. И тъкмо в правенето на това зло, в причиняването на болки и страдания на другите, някои хора у нас разбраха, че могат да изпъкнат в живота на обществото, за да се издигнат, може би и да получат място в историята. “


 Това по-горе са думи на Георги Марков (“Задочни репортажи за задочна Българиятом 1, изд. “Сиела”, 2016), чието силно отражение забележимо се долавя в колоните на романаЖивотът, гледан отдолуна белгийския писател Димитри Ферхюлст. Не знам до колко последният е познавал Георги Марков или е черпел познания за българската комунистическа действителност от устни преразкази на потърпевши, но брилянтно е уловил и преразказал характерните черти на времето

Героинята му, Лилия, е шармантна госпожа от знатен софийски род, чиито плещи отказват да поемат потискащия личността товар на политическата идеология. От диктатурата върху индивидуалността я спасява литературата. Съпругът на Лилия обаче, Антон - писател и драматург, не успява да избегне набезите на режима върху самобитността на твореца и бива трайно  осакатен от политическата власт. Дали заради интелектуалното покушение върху съпруга си, или просто от дълбока признателност и любов към литературата, Лилия решава да заличи от българският книжен пазар романите на богът на комунистическата литература, Михаил Шолохов. Планът й за действие е повече от оригинален, забавен и всъщност работещ. И Лилия и Антон са бунтари срещу режима, всеки поотделно намира начин да се изхрачи на титаничния натиск на властта, бунтове им са тихи, но дълготрайни

Все по-любопитно ми е да разбера какво е вдъхновило този белгиец Ферхюлст да позиционира действието на романа си в България. Изненада ме колко съвършено е успял да вникне в сърцевината на българския социалистически реализъм и в някакви си миниатюрни сто страници със завидна лекота е синтезирал най-съществените и мъчителни абсурди на соца, че и някои по-значителни скорошни събития - от лагера Белене до протестите срещу назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС


Всяка вечер през лятото на 2013 година Лилия поемаше като остарял параден кон по внушителния булевардТодор Александровкъм парламента, където с присъщата си миролюбивост и жизнерадост скандираше лозунги срещу демократично избраното, но пак комунистическо правителство. Ръководителите на страната танцуваха по свирката на мафията и тънеха в шуробаджанащина, корупция и дилетантство. Възроди се тенденцията за потъпкване на свободното слово. Протестните маршове започнаха още през февруари и се провеждаха всяка божа вечер, ала тъй като не се проля и капка кръв - или просто защото България, страна, чийто основен продукт за износ, бяха кривите краставици, не беше никак интересна зад граница, - събитията останаха извън полезрението на международната преса. Жалко. Светът пропусна да види как вечер след вечер този протестен марш събираше на едно място младоци като питбули и старци като кентаври, последните - снишили се до размерите на понита, но въпреки това грациозни: долната им половина - на липицански коне, а горната - на дами с уклон към пушенето, в чието музикално цвилене можеха да се различат великолепни ругатни.”


Макар по-голяма част от действието наЖивотът, гледан отдолуда се развивапо онова време”, тоналността на романът е ведра и чистосърдечна. Ферхюлст използва силни дози дружелюбен сарказъм, с който смекчава донякъде смазващата и изсушаваща личността доктрина на тоталитарния режим. Кратък, забавен и отличен роман(less)
Под въздекствието на романа и аз, подобно на Лилия, си възлагам мисия, но в обратна посока - да убедя повече хора да прочетат романа. Важно е, защото за налагането и животът по комунизма в детайли все още не се учи в училище, поколения израстнаха с нулеви знания за ужасиите на този период

"Животът, гледан отдолу", изд. "Жанет 45", превод Мария Енчева, корица от ненадминатата Люба Халева. 





No comments:

Post a Comment