"Кратка история на седем убийства"

Чудовищна работа е тоя роман. Направо хич не ми се пише за него. Няколко пъти го изоставях, заканвах се, че повече няма да го отворя, но все идваше момент, в който се сещах за Нина Бърджис (една от героините) и от женска солидарност отварях отново тоя ямайски хаос, за да потърся дали се е покрила на сигурно място, щото тук иде реч за 700 страници брутално гангстерско насилие и убийствата са далеч повече от седем. Да ти прилошее от толкова много кръв. 

“Кратка история на седем убийства” е вдъхновен от истински събития. Още в първата част се готви заговорът за покушение срещу Боб Марли, който е искал да влезе в ролята на миротворец и със събирането на многолюдна публика на безплатен концерт е искал да намали напрежението между двете воюващи за власт политически партии. Обаче, през 70-те години политиката в Ямайка е тясно обвързана с престъпния свят и дори царят на регето се оказва безпомощен и уязвим пред безскруполното дуло на гагстеризма.  Структурата на романа е много подобна на Орхан-Памуковия “Името ми е червен”, многогласен и пречупен през различните призми на героите. Признавам, че не съм сред почитателите на подобна стилова подредба, особено когато е в толкова мащабна творба, както в “Кратка история на седем убийства”, където авторът, Марлон Джеймс, непрекъснато добавя нови герои-разказвачи. За улеснение в началото на романа има легенда с имената на героите, кой - каквъв е, но няколко пъти и това хич не ми послужи за ориентир, а по-скоро превърна романа в един огромен литературен пъзел, в който, колкото повече се приближаваш до последното парче, толкова повече картината назад се избистря, а творбата придобива все по-голяма стойност. Интересен алгоритъм. 

И не на последно място, не мога да не отбележа смелото решение на Марлон Джеймс да напише 80-85% от романа си на ямайския патоа диалект, с което несъмнено затвърждава автентичността на образите и събитията. Ама, как се превежда това чудо, бе?! 

Мисля обаче, че съвсем заслужено тая “кратка” история грабна Man Booker Prize през 2015 година. 

То пък, както не исках да пиша и взех, че написах.