"Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи"

Тази книжка, с изглючително дълго и странно заглавие, ми беше горещо препоръчана от няколко приятелки с обещанието, че формата на повествованието и съдържанието силно ще ме заинтригува. 

На пръв поглед точно това се случи. Книгата е написана под формана на писмена кореспонденция между всички герои. Този стил моментално ме подсети за друга моя много любима книга Griffin and Sabine, която беше не само първата подобна, която прочетох, но и ме впечатли с оригиналните художествени илюстрации и мистичните обстоятелства на сюжета.

"Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи " се развива в поствоеннa Британия и в по-голямата си част описва кратки историйки за германската окупация на Нормандските острови, и по-точно на остров Гърнси. Книгата е започната от Мери Ан Шафер, но поради внезапната и неуспешна битка на авторката с рака, остава без край и по-късно бива довършена от племеницата й Ани Бероус. За тези, които нямат особени претенции към литературата смяната на автори не се усеща, но при мен това бе доста осезаемо. 

Пожелавам си това да е последният чиклит, който чета, защото този жанр ми действа опустошително на нервната система. В случая не само, че сюжета беше прекалено повърхностен и наивен, а на всичкото отгоре писмата на героите ми звучаха еднакво, а те никак не са малко и през цялото време ми беше трудно и сметнах за ненужно да им помня имената. Стилът не е толкова неприятен, има хумор, на моменти звучи сладко, но както споменах гласът на всички герои е един и същ. Сюжета е безвъзвратно банален от където и да го погледна, а щастливият край, разбира се, неибежен. Чиклит литературата ми е като боза, колкото и да я разклащаш вкусът винаги е резлив, а състава й вреден за здравето. Да не говорим, че тона на авторките на моменти се опитва на звучи ала Джейн Остин и това също подсили неприятното ми усешане. (Джейн е готина).

С неудобство ще призная, че чак сега видях левия ъгъл на корицата (виж снимката), на който гуруто на средно статистическата посредствена американка, Елизабет Гилбърт, силно препоръчва книгата. Това ме довърши. Точка до следващия пост.