"Елегантността на таралежа" от Мюриел Барбери

"На път за вкъщи си казах: нещастни са бедните духом, които не познават нито красотата на езика, нито възторга от него."

Подобни интересни мисли и елегантни фрази са се разпръснали като есенни листа из романа на Мюриел Барбери, а човек докато чете му се иска тайно да си насъбере от цветната шума, че да декорира хола на душата си. 

Такива мисли ми се въртят в главата след като затворих книгата. А настоението в нея наистина е есен. Навърта се едно приятно остатъчно чувство от циганско лято, което гъделичка приятно сетивата ми. Хареса ми, въпреки някои дребни недостатъци. 

Липсата на оригиналност в сюжета (а ла Пепеляшка, но по-модерна и в малко по-напреднала възраст) е безупречно конпенсирана от посланията и дълбоката мисъл на авторката. Препратките към класически литературни творби още повече подсилва удоволствието от книгата. 

Та, историята на обитателите в сградата на улица "Грьонел" 7 в Париж не е нито необикновена, нито необичайна. Всеки живял в блок човек, от която и да е обществена прослойка, е изучил в детайли щрихите на съседското любопитство и приумици. Но Битовия маниер на романа бавно се разтапя пред изтънчените разсъждения на авторката за културните ценности на висшето, полувисшето и най-обикновеното общество(представени чрез монолозите на двете главни 

героини).  От личния си опит съм забелязала непредотвратимата тенденция, че когато се разминаваме с мнението или действията на съседи, съквартиранти, роднини, та дори и приятели сме склонни да съдим постъпките им от собствената си позиция, без да си даваме сметка, че този човек и всъщност всеки друг човек, освен самите ние, има различен поглед над живота и по различен начин възприема целта му. За да разбереш един човек не е нужно само добре да го познаваш, а да можеш да се гмурнеш дълбоко в душата му и да погледнеш света през неговите очи. В този ред на мисли е бродила и Барбери докато е творила романа:

  "....за първи път срещам някого, който търси хората и вижда отвъд тях. Може да изглежда банално, но все пак мисля, че е дълбоко. Никога не прозираме отвъд нашите убеждения и, нещо по-лошо, отказали сме се от срещата с другия, срещаме само себе си, без да се познаем в тези постоянни огледала. Ако го разберем, ако осъзнаем, че винаги гледаме само себе си в другия, че сме сами в пустинята, ще полудеем."

"Елегантността на таралежа" е философски роман, но не в стил Ричард Бах, а напротив много по-забавен и проникновен. Препоръчвам го, още повече, че изданието на Факел Експрес е страшно гостопримно за четящите червейчета, кориците са меки, гланцирани и се огъват на всички посоки, така че книгата може да заема всякакви необичайни стойки. ;)