Местна литература - "Челистът на Сараево" от Стивън Галауей

Наскоро срещнах една много лъчезарна и усмихната канадка на име Колийн. Тя е изключително мила и приветлива жена, която е обсебена от необхватния и разнообразен свят на литературата, с две думи, много чете.
Използвах запознанството ни, за да я помоля да ме въведе в канадската литература, чийто един-единствен роман, "Английският пациент", познавах.
Ето така попаднах на младия автор Стивън Галауей и романът "Челистът на Сараево".
Искам да отбележа, че Галауей няма нищо общо със Сараево, Босна и Херциговина, бивша Югославия или изобщо Източна Европа.
Романът му е вдъхновен от хора преживели сръбската окупация в периода 1992-1996 година.
Действието се развива в разрушаващо се Сараево и проследява живота на трима души, Ароу, Кенан и Драган, които нямат никаква връзка по между си, освен борбата за оцеляване, страхът от мъжете на хълмовете и музиката на челистът.
Мъжете на хълмовете са врагът, снайперистите, които си избират случайни мишени от цивилни граждани и ги превръщат в скоростна жертва на огнестрелните си оръжия.
Челистът е онзи смачкан от войната музикант, който изпълнява обед в продължение на двадесет и два дни, на едно и също място, в един и същ час да свири на своето виолончело в памет на двадесет и двете жертви, които мъжете на хълмовете са убили на същото място.
"Челистът на Сараево" е книга за ужаса от войната и вечната травма, която тлее в човешката душа, за страха и волята за живот, която той поражда. "Челистът на Сараево" е отпечатъка в историята на всички онези, чийто спомени не могат да бъдат изтрити и забравени.
Похвално е делото на автора да пише за събития, които никога не е преживял, но чиято обреченост е успял да усети в спомените на преживелите ги.
Романът е приятен за четене, Галауей не се е опитвал да придаде излишен драматизъм и тъга на текста, с който да го превърне в досадна сензация.
Единственото, което ми липсваше беше повече яснота относто историята на конфликта в Сараево. До последно  не каза кои точно са мъжете на хълмовете и защо са там, кои са причините за обсадата, религиозните конфликти и т.н.
Книгата е интересна, ако някой се интересува мога да му я пратя :)

"Физика на тъгата" от Георги Господинов

Преди време почувствах нуждата от българската литература и след кратко допитване до опитни четци, мои приятели, се спртях на шест заглавия, които след дълго пътешествие вече са при мен, отвъд океана. Така нашумялата "Физика на тъгата" е мой личен избор, затова тя е и първата, която подхванах. Романът започва много обещаващо и интересно - момче, способно да влиза в душите на хората и да изживява всеки спомен и чувствата свързани с него. Но много скоро след това тази линия се размива, сюжета изчезва, а последвалите многобройни истории ми беше непосилно да свържа в някакъв хронологичен ред.
Не улових момент, в който за малко поне да успея да се приобщя към текста, дистанцията между мен и автора беше от единия край на света до другия и това е не защото не съм живяла в детството на Господинов, а защото собственото ми отношение към спомените е различно. Апатията ми се пренесе и към вмъкнатите историйки в романа, част от които, по мое мнение, можеше и да бъдат спестени поради невидимия си характер. Не успях да уловя какво е целял автора с този роман, не намерих посланието, което търсих до края. По-голяма част от обема на книгата е зает от авторови размишления, но и тези философски опити бяха напудрени с прекалена баналност, а липсата на оригиналност в тях събуждаше все по напористо отегчението в мен.  Признавам, че дочетох "Физика на тъгата" от надежда и на инат, но не и интерес. Отново изрових от интернет онези ревюта, които ме накараха да посегна към тази книга и с изумение открих, че нито едно от така величавите изречения не отговаряше на моята истина. 

Източни пиеси

Току-що изгледах филма. Думите избягаха и оставиха съзнанието ми да диша тежко в тишината.
Не мога да ви кажа повече. Гледайте го.