Advanced Style

Още един от филмите, които не успях да гледам на VIFF 2014, а в последствие, е документалния филм за мода Advanced Style. 

Всичко тръгва от странната идея на Ари Сет Коен да създаде моден блог, в който да публикува снимки на стилни или щуро облечени хора от улиците на Ню Йорк, нещо като известния моден блог The Sartorialist. Но целта на Коен не са всички добре облечени хора, а само една определена група, която обикновено остава в сянка - “третата възраст”. Точно така, добре ме разбрахте, уличните модели, които избира фотографът са между 60 и 103 години. 

След успеха и радушният прием на блога, излиза книга албум с най-добрите фото попадения на Коен, а малко по-късно една от иконите на нюйоркската улична мода режисьорката на модни филми Лина Плоплите решава да документира живота на някои от най-изтъкнатите модни представителки от колекцията на Коен. Резултата е 72 екстравагантни минути, в които няма нищо по-забавно от това да се запознаете с ентусиазма и въображението, с които "напредналата възраст" съчетава тоалети, багри, текстури и аксесоари. Дамите, които участват в Advaced Style не следват модни тенденции, но всяка от тях има някакъв моден фетиш, с който диктува неподптавения си и уникален собствен стил. Това, с което поразява филмът обаче е нюансът на щастие, с който хобито мода захранва дамите и пълното отсъствие на суетата от старостта. Една от “актрисите” във филма споделя: “Никога не съм искала да изглеждам млада. Искала съм да изглеждам страхотно. “ Още едно доказателство, че младостта не е само гладка кожа, но и състояние на духа. Каквото и да правите, пазете го. 

Фрийганизъм

Първият шок, с който се сблъсках в Америка преди девет години беше, че хранителните магазини всяка вечер изхвърлят огромни количества прясна храна на боклука. Зеленчуци, плодове, пресен хляб, нарязани кашкавали и колбаси, печени пилета и друга храна, която не се е продала през деня. Много бях възмутена и веднага попитах ръководството на магазина, в който работех как е възможно такова жестоко отношение към храната. В отроговр получих само краткото, лишено от всякаква човещина изречение, че такъв е закона. Предложих да дават на мен "храната за боклука", но това категорично беше отхвърлено като възможност. Не можело дори и на мен. Такъв бил закона.

Тъп американски закон.

Тогава защо приготвяте толкова много храна след като всяка вечер трябва да хвърляме по два огромни чувала? Приготвяйте по-малко, за да не остава.

Ама не може, клиентите се разстройстват, когато искат нещо и го няма.

Аха, разстройват се! Да ги оставим да ги хване вечното разстройство тогава!

Бясна бях и тогава откраднах първия си хляб от кофата за боклук...

Така ме осени идеята, че американският консуматор приема храната за даденост и съвсем не осъзнава нейната стойност. Колко тъжнен е факта, че храната, която се изхвърля в Америка за една година би изхранила цяла гладуваща Африка. Че дори и всички български пенсионери! Повярвайте ми, говоря за покъртително големи количества храна, която се изхвърля 365 дни в годината.

    За да се справят от части с този проблем група граждани организират необичайна форма на протест. Ходят всяка вечер по боклуджийските контейнери и задигат чувалите с изхвърлена храна. По този начин те осигуряват седмичната си прехрана, без дори да им се налага да пазаруват в магазина. Менюто им е разнообразно, каквото има в чувала, това е и вечерята им. Ето така преди няколко години в Америка се появи фрийганизма. Думата е словосъчетамие от free (свободен) и vegan (веган - този, който не яде нищо, което произлиза от животно).

Фийганите не са нито бедни, нито бездомни хора. Много от тях имат завидни професии, но с начина си на хранене изразяват пред обществото, че могат да се противопоставят на наложените икономически стандарти и че дори Америка, с вечно отвореното си консуматорско гърло, няма нужда от свръх производство. Фрийганите обикалят контейнерите на магазините, понякога дори се гмуркат в тях и вадят каквото им се стори все още годно за употреба. Често всичко намерено се събира на едно място и се разпределя сред членовете на общността. Някои хранителни вериги, у чиято управа все още е останала малко човещина, неофициално обявяват часа на изнасянето на чувалите с "негодна" храна и не ги хвърлят в казана, а ги оставят до него. Така те измиват ръцете си, че по закон са изпълнили задължението си. Основната цел на фрийганите е да не спонсорират икономиката като свеждат покупките си близо до минимум и с позицията си да покажат на политиците и обществото, че хората имат нужда да консумират много по-малко, от колкото рекламите и изобилието в магазините им налага.

Като всяко ново течение и фрийганизмът набира все повече последователи, особено сред младото хипстърско поколение. При тях обаче философията на течението не е окупирала сърцата, а по-скоро е нова мода и начин да си много куул. Забелязвам все повече модерни младоци да надничат в казаните зад магазините.

В чист вид идеите на фрийганизма са много адекватни на американското свръх потребление, но от друга страна ровенето в боклуците крие опасни за здравето рискове и би спряло много хора да  го последват. Все пак важно е посланието да достигне повече хора.  Независимо какви са похватите, важна е крайната цел.