Showing posts with label Исторически роман. Show all posts
Showing posts with label Исторически роман. Show all posts

Saturday, December 3, 2016

"Не казвай, че нямаме нищо" от Мадлин Тиен




Ден преди да дойде редът ми за “Не казвай, че нямаме нищо”, се отбих в най-голяма книжарница във Ванкувър, за да сложа край на пет месечното чакане за романа в библиотеката, но уви, всички копия бяха изчерпани. Когато най-накрая получих мейл, че е дошъл редът ми,  зад мен вече чакаха още 777 човека. Този съвсем пресен роман гръмко триумфира на канадската литературна сцена, обирайки най-престижните литературни награди в страната за 2016 година, а освен това беше включен и в шортлиста на Man Booker Prize тази есен.  Авротката му, Мадлин Тиен, е родена във Ванкувър в семейство на китайски имигранти. Етнос, който е достигнал почти 30 процента в демографската картина на Ванкувър.  Този лесно забележим дял от населението, освен че внася разнообразие във цялостната физиономия на града, служи и като мост между две съвършено различни култури. Историите, с който са дошли имигрантите тук, не остават потулени в празните куфари, а често са обект на обществени беседи, университетски лекции или философски срещи. Във времето са се откроили няколко местни писатели от китайски произход, чийто обект на повествование е конфликтът между тежестта на миналото в Китай с рикошетите от сблъсъка със Западния свят. Но нито един от тях до сега не е успял да представи в такава широка перспектива  “там”, както го е сторила Мадлин Тиен в романа си “Не казвай, че нямаме нищо”.
Макар да не е биографичен, романът е вдъхновен от реални събития, грижливо проучени и подредени така, че да го тласнат смело към жанра историческа проза.  
Историята започва във Ванкувър, в малък апартамент не далеч от моята работа. Район, в който съм се шляела стотици пъти. Между мен и лирическата героиня зее кратер от етнически различия, но тази познатост на местонахождението ми даде чувство на близост, което ме погълна и потопи изцяло в това, което по-късно се оказа, съвършено сътворено литературно произведение. 
Главната героиня, Мари, пътува обратно във времето в търсене на отговори, с които да запълни празнината, която баща й оставя след като слага край на живота си. Иначе казано, сюжета е ретроспективно разположен в Китай и разгръща историята на две семейства посветили се на класическа музика и поезия, в чиито бития обаче тежко са свистели камшиците на авторитарния режим. Романът обхваща детайлно периода от късните години на 40-те, през свирепата Културна революция, до студентското клане на площат Тянанмън през 1989 г. Период от време, който стоварва тежки и нелечими удари върху китайската интелигенция и жаждата й за знание и просперитет. Високият писателски талант на Тиен изпъква силно в деликатния, но наситен начин, по който описва най-жестоките събития от новата история на Китай. 
Изключителната стойност на този и подобни, описващи диктаторски режими, романи е прозорецът на критично мислене, който отварят, избутвайки читателя от удобното за властта невежество към по-активна информираност и анализ на управляващите.
Очаквайте “Не казвай, че нямаме нищо” съвсем скоро и на български. 


Wednesday, January 5, 2011

My name is Red by Orhan Pamuk/Името ми е Червен от Орхан Памук






I just finished the last pages of Orhan Pamuk's "My name is Red". I remained pretty impressed of his know-how to make me like the book.
Being raised in a country that suffered five hundred years under Ottoman oppression, I was very skeptical about this Turkish author. Probably it was only my love to Istanbul that woke up my curiosity to open the book.
The novel tells the story of murder and art in 16th century Istanbul. The author has given a voice to every character, even to subjects like a dog, a gold coin, a horse, a tree, Satan, murderer, victim. "My name is Red" itself could be considered as a short study of Islamic illustration, it is full of stories about the great miniaturists and their lives. Pamuk carefully depicts discussions about form and style and reviews the relationship of art to morality and society and religion. He as well describes the history of Chinese influence, the effect of Western ideas in the future of Ottoman illumination.
Most of the time while reading I was remembering my university classes of art and religion conducted by the same professor. He was explaining widely the Islamic traditions in art.
Growing close to Turkish culture, the novel is highly readable for me, but I am certain Westerners would have difficulties understanding it.
However, I can’t wait to get my hands on another book of Pamuk.


Току-що изчетох и последните сраници на Памуковия роман “Името ми е Червен”. Останах доста впечатлена от умението му да ме накара да харесам книгата.
Израстнала в страна, която е страдала петстотин години под османско робство, бях много скептична към този турски автор. Може би, единствено любовта ми към Истанбул събуди любопитството ми към книгата.
Романът разказва история за убийство и изкувство през 16-ти век в Истанбул. Авторът дава глас на всеки герой, дори и на неудушевени предмети като куче, алтън, кон, дърво, Дявол, убиец, жертва.
“Името ми е Червен” може да бъде сченена и като кратка история на ислямската миниатюрна живопис - пълна е с истории за велики миниатюристи и техните житейски преживелици. Памук внимателно описва дискусии за форма и стил и разглежда връзката между изкувство и морал, общество и религия. Много добре подчертава историята на китайското влияние и ефектът на западните идеи в развитието и бъдещето на Османското миниатюрно изкуство.
През повечето време докато четях се сещах за лекциите по изкувство и религия в университета, водени от един и същ преподавател. Той ни обесняваше на длъж и на шир традициите в ислямското изкувство.
Растейки близо до турска култура, романът е много разбираем за мен, но съм сигурна, че западняците биха се сблъскали с някой трудности относно яснотата на дребни детайли.
И все пак вече нямам търпение да взема в ръцете си друга книга на Орхан Памук. :)