"Измъчена любов" от Елена Феранте

“Жените в историите ми са ехо на истински жени, чиито страдания и борбеност са повлияли на моето въображение: майка ми, приятелка от детството, близки, чиито истории познавам. Като цяло събирам техните преживявания с моите собствени и така Делия, Амалия, Олга, Леда, Нина, Елена, Лену се раждат от тази съвкупност. Но ехото, което сте усетили може би произлиза от колебанията у персонажите, над които съм работила. Моите жени са силни, образовани, самосъзнателни и наясно с правата си, но в същото време са обект на неочаквано пропадане, на някаъв вид робуване или подли чувства. Аз също съм изпитвала тези колебания. Познавам ги добре и това също въздейства на начина, по който пиша. “  Елена Феранте

Ще започна с това, че най-искрено пожелавам на българския читател в най-скоро време да се запознае по-обстойно с романите на Елена Феранте. Но най-вече с неаполитанските серии на "Брилянтната приятелка", от които аз съм така обсебена. Много съм ви писала за тази изключителна италианска писателка, затова днес ще бъда  кратка. 

“Измъчена любов” (не съм сигурна дали така ще бъде преведено заглавието на български) е първият публикуван роман на Феранте. Таланта и идеите на авторката, които се разгръщат по-подробно в следващите й творби, тук са в малко по-суров вид. Героинята Делия, провокирана от внезапното удавяне на майка си, заминава за Неапол в търсене на отговори, относно последните събития от живота на майка й, подтикнали я да влезе сама в среднощното море. Делия попада във вихрушка от разкрития тясно свързани и със самата нея, чиито описания и разсъждения се разстилат плавно из станиците на романа.  В основният замисъл на Феранте стои проекцията на майката върху дъщерята, която оформя един изпъкващ контур на многопластовото влияние, което Делия усеща върху себе си. 

“Измъчена любов”, "Дни на самота" и "Изгубената дъщеря" са първите три романа на авторката, всеки от около 120-130 страници, но които посаждат корените на нещо много по-мащабно, обстойно и належащо - неаполитанската серия на “L’amica geniale” ("Гениалната приятелка"), която достига приблизително 1700 станици и е съвършена литературна сладост. 

Отличителната черта в романите на Феранте е крещящата прецизност в изследването на метаморфозите, в които броди женската душевност. За стила й каквото и да кажа няма да е достатъчно.