Гениалната приятелка от Елена Феранте

Елена Феранте заслужава вниманието ви. Има нещо пристрастяващо в творбите й, нещо силно като хероин, което те кара да зарежеш живота си, за да погълнеш поредната доза качествена литература. 

"Дни на самота" бе въведението ми сред нейните произведения, което ме порази с откровеността си и ми припомни, че в живота е пълно с преломи, в които губим и намираме себе си. Книга, която е доста клаустрофобична и мрачна, но изключително прецизна в психологическото описание на изоставената жена. 

"Гениалната приятелка" е нещо съвсем различно като динамика, структура и настроение. Това е книга първа от неаполитанската триология на авторката или по-скоро роман, разделен на три части, с който тя буквално разтърси  литературните рецензенти на някои от най-елитните световни медии. 

Тук Феранте събира много повече персонажи, настанява ги в беден неаполски квартал от средата на миналия век и разказва историята на две приятелки, Елена и Лила. Романът започва с кратко представяне на героите или по-точно на семействата от квартала и техните членове. Центъра, около който се движи сюжета е приятелството между двете момичета, разказано през погледа на Елена - по-добрата, безупречна и послушна, която усърдно учи уроците си и безспирно чете книги, за да се докаже не пред родителите си, не пред учителите си, не пред останалите деца от квартала,  а само и единствено пред най-добрата си приятелка Лила. А, Лила е твърдоглава, необуздана и умна, притежава магнетизъм, който събира погледите на квартала. В образите на двете момичете Феранте чертае паралела между закостенялата партиархална традиция и усрема към еманципация на жената в средата на педесетте години.

В "Гениалната приятелка" присъстват различните пластове на приятелството в духа на типичния италиански темперамент, изпълнени с много любов, ревност, съревнование и доверие.  Но това далеч не е роман, в който всичко е розово и цветно, а героите изживяват едно невинно и щастливо детство.  Родени в беден неаполски квартал на следвоенна Италия, децата от история от ранна възраст се сблъскват с проблемите на възрастните, насилието на улицата, класовото разделение и похватите за оцеляване в немотията. Историческият характер на романа му придава още повече плътност и четимост. Феранте отново грабва вниманието ти и те въвлича светкавично във вихъра на добре разказаната история. Наниза от събития преминава през очите ти като филмова лента, а разнообразието на случките в неаполския квартал щедро изобилства. 

След като затвориш книгата с удивление се питаш как автор от такъв ранг и класа успява да прикрива самоличността си от любопитните читателски погледи. Но която и да е "Елена Феранте", тя е адски добра в това, което прави!