За повечето хора рамката, в която поставят “идеалния” живот е да създадеш семейство, деца и да добавяш във фейсбук албуми със снимки от почивки. Бутнали сме се в този шаблон и когато срещнем някой, особено прехвърлил 30-те си години, който все още живее извън рамката, моментално започват да ни вълнуват въпросите кога ще се задоми, защо няма семейство или деца, сам ли възнамерява да прекара живота си и т.н. Този тип банални въпроси за безпощадно досадни и притискащи. Особено за тези, които не са избрали да вървят по този път, но така се е случило, че живота е вкарал влака им в релсите на самотата. Все пак семейство и деца не се купуват от кварталния магазин.
И докато мнозина от необвързаните изпадат в отчаяние от натиска, който им налагат близки и познати с непрекъснатото си очакване, за Сюзен Хайнц от Денвър напрежението от въпросите поема по-нестандартна и креативна посока. В продължение на 14 години и изминати 10 000 мили тя пътува навсякъде със “семейството” си и запечатва семейни портрети за фотоалбумите. Е, с една особеност, че семейството й не е истинско, а е купено на ликвидационна разпродажба в магазина. Забавното й хрумване не само окончателно затваря устите за нетактични въпроси, а й предоставя възможността да пресъздаде пространството, в което би желала да живее - семейните й снимки са в стил 70-те години.
Всеки човек има своите неповторими схващания за света и живота и всеки от нас сам избира по усет накъде да тръгне и къде да завие без навигатор. В крайна сметка, ако си щастлив там, където се намираш, какво значение има останалото?
No comments:
Post a Comment