"Дни На Самота" от Елена Феранте

  Елена Феранте е сред най-открояващите се имена в съвременната италианска литература, но също така е и фантом в нея, защото никой не знае коя всъщност е тя, дали това е истинското й име, дали е мъж или жена. Любопитството към личността й е голямо, тъй като творбите излезли под нейното име притежават заряда на много изискана и елегантна литература.

"Дни на самота" ме остави без дъх. Това е книга, която буквално ще ви разболее. Авторката е заложила на класическия сценарий - мъж изоставя жена си заради любовница. Триъгълника е  проста геометрична фигура, но когато формата му е начертата в любовта, сложността му приема необятни измерения. 

Разбира се, такъв сюжет звучи банално, изтъркано и скучно, но когато влезеш в книгата оставаш поразен от дълбочината и придадената оригиналност на романа. 

Олга е на 38 години, омъжена, с две деца - жена отдадена на семейството си и домакинската работа, докато един ден светът й се пропуква под демоничното влияние на напускащия съпруг. Образът на грижовна и любяща съпруга мигновено се свлича и изпарява, а това което идва на негово място е отблъскващият и вулгарен призрак на изоставената жена. Олга попада в порочен психически лабиринт, където приетите от обществото морални ценности губят всякаква стойност. 

Феранте е безпощадна към героинята си, забива й шамар след шамар, тръшва я яростно и разсъблича бавно всички пластове на душата й. Езикът на авторката е дързък, остър и безкомпромисен. Има моменти, в които ти идва да изкрещиш на Олга, да я разтърсиш и да я спасиш, но авторката грижливо продължава да дълбае в раната докато накрая достига дъното, празнотата, нищото. Феранте акцентира силно на това колко плашещо крехка е женската душа, излага на показ психологическия аспект при изживяване на изоставянето. Разкрива пред читателя дебри, в които може би малцина са попадали, но и не те оставя да агонизираш в отчаяние, защото спасение от безизходицата винаги има.

Разхвърляните в романа отломки на един разбит брак безспорно доказват еластичността на женската душа - и след най-тежкия удар тя няма да се счупи, само ще се огъне. 

Семейство от магазина

За повечето хора рамката, в която поставят “идеалния” живот е да създадеш семейство, деца и да добавяш във фейсбук албуми със снимки от почивки. Бутнали сме се в този шаблон и когато срещнем някой, особено прехвърлил 30-те си години, който все още живее извън рамката, моментално започват да ни вълнуват въпросите кога ще се задоми, защо няма семейство или деца, сам ли възнамерява да прекара живота си и т.н. Този тип банални въпроси за безпощадно досадни и притискащи. Особено за тези, които не са избрали да вървят по този път, но така се е случило, че живота е вкарал влака им в релсите на самотата. Все пак семейство и деца не се купуват от кварталния магазин.

И докато мнозина от необвързаните изпадат в отчаяние от натиска, който им налагат близки и познати с непрекъснатото си очакване, за Сюзен Хайнц от Денвър напрежението от въпросите поема по-нестандартна и креативна посока. В продължение на 14 години и изминати 10 000 мили тя пътува навсякъде със “семейството” си и запечатва семейни портрети за фотоалбумите. Е, с една особеност, че семейството й не е истинско, а е купено на ликвидационна разпродажба в магазина. Забавното й хрумване не само окончателно затваря устите за нетактични въпроси, а й предоставя възможността да пресъздаде пространството, в което би желала да живее - семейните й снимки са в стил 70-те години. 

Всеки човек има своите неповторими схващания за света и живота и всеки от нас сам избира по усет накъде да тръгне и къде да завие без навигатор. В крайна сметка, ако си щастлив там, където се намираш, какво значение има останалото?