"Чуй ме" от Маргарет Мацантини

  Ще започна с това, че не знам защо на български заглавието е преведено "Чуй ме", след като в оригинал преведено от италиански "Non Тi Мuovere" означава "Не мърдай" ( четох я на английски под заглавие "Don't Move", което както вече е ясно е буквалния превод от италиански ).  Любопитно ми е да прочета българския превод, тъй като на няколко места в романа точно това "не мърдай" е ядро в монолога на главния герой и ако то е заменено с "чуй ме", например, заряда и силата на речта му биха загубили смисъл. 

Сега за книгата.

Това е роман за любовта на един мъж. Но не бързайте да си правите заключения, защото "Чуй ме" не е нито "чик-лит", нито сладникав розов романс. Това е силна книга, в която има много любов, вяра, стил, символика и опустошителна страст.  Тази безпощадна страст те поглъща още с първите редове, не те оставя да преглърнеш, да мигнеш, да си тръгнеш от книгата. И ти не мърдаш, защото точно това ти е наредила Мацантини - "Стой там, където си. Не мърдай."  

Хареса ми, че авторката е посветила книгата на мъжа си, Сержио Кастелито, който режисира и играе главна роля във филмовата адапрация на книгата. Но за нея не бързайте, книгата ще ви даде много повече. Ще ви накара да усетите, ще кресне в гърлото ви и ще ви накара да чуете гласът на любовта, колебанието и болката. И всичко това през погледа на един преуспял мъж, чийто живот в едни момент се плъзва плавно в непознатото, неморалното, нелогичното, но просто и чистосърдечно битие на Италия. Обрат е прекалено банална дума, с която могат да  се опишат събитията, в които попада живота му, защото то е много по-силно от обрат - момента когато си на ръба на собствения си разум, готов да свалиш дрехите от гърба си и да тръшнеш вратата на досегашния си живот, за да се окъпеш в страстта си и да се преродиш чисто нов човек, единствено за да тържествуваш в любовта си към нея. 

Не разбрах дали аз погълнах книгата или тя мен, но ме накара да усетя болката и да поживея в нея. До сега нямам спомен друг роман за любов да ми е въздействал толкова безпощадно. По едно време така ме стисна за гърлото, че аха и да се разцивря. 

В този ред на мисли с почуда установих, че всъщност съм доста боса в съвременната италианска литература. Освен романите на Умберто Еко и Маргарет Мацантини, почти нищо друго не познавам, та вчера се замъкнах до библиотеката и прибрах Елена Феранте у дома. 

Очаквайте скоро, а до тогава, моля споделете кои са любимите ви италиански книги!