Баладите на Виктор Пасков

  

   Напоследък се намирам в едно щастливо и приповдигнато състояние на духа, не само защото е лято и не се спирам на едно място, а защото винаги нося със себе си великолепно четиво, което идеално запълва промеждутъците на деня. 

Книгата на Виктор Пасков "Събрани съчинения" том 2 направо ме срази. В нея са поместени два  романа - "Балада за Георг Хених" и "Германия мръсна приказка", които преобразиха представите ми за съвременната българска литература. Пасков е  вдигнал летвата високо до небето, където и самия той се намира, пуши цигара, слуша джаз и удря по едно леко шамарче на всеки, който се опита да я надскочи. 

  "Балада за Георг Хених" има духа на шедьовър. Много изтънчен и благовиден роман, чиято човеколюбива същност е способна да погали и разчувства дори и най-студената душа.  Георх Хених е лютиер от детството на Пасков, обикновен човек със занаят, а историята му, разказана под изящното перо на автора звучи като соло със Страдивариус - плавно, нежно, чувствено. 

  Спомените ни са пространства в душата, до които само ние имаме достъп, макар и споделени, силата на изживяното трудно може да се изкаже или опише с такава прецизност, че да бъде съпреживяна по същия начин от слушателя или читалеля. Таланта на хората на изкувството се крие точно в това - да те накарат чрез творбите си да изживееш спомените, копнежите, мечтите им, да те въвлекат най-близо до техния свят. 

Пасков е все още ненадминат от българските си колеги в този занаят. И ви го доказва веднага с втория роман от книгата - "Германия мръсна приказка". Роман, коренно различен от предходния като срещуположен полюс.  

  Годината белязала с низ от събития световната история, 1968, оживява отново в разказа на един младеж от София. Година не само преобразила света, но и живота на лирическия герой. Повествованието е наситено с подбудите на всяка буйна дръзка младост - секс, алкохол, музика, безпътие, бунт, търсене на свободата. Модерен за времето си, модерен и днес - глас напомнящ Буковски - неотстъпчив в таланта си, но снизходителен към героя си. Пасков е виртуоз на словото, а "Германия мръсна приказка" е заглушителния химн на неговата младост, на това, което остава завинаги в съзнанието от нея.