Срамежливо сгушена в пластове от прах, във влажния покой на едно тъмно мазе ме чакаше тази малка книжка. Радвам се че я спасих от забравата.
Не съм чела поезията на Рилке, но писмата му събрани в това издание силно приподвигнаха духа ми. "Писма до млад поет" е кореспонденцията на Рилке с младеж дебютант в поезията, който никога не е срешал на живо.
В писмата си до господин Капю, Рилке не само обсъжда творбите на младежа, но и съвсем искрено и задълбочено анализира устрема и желанието на творящия човек.
Този сборник е истинско вдъхновение! Връщах се много пъти да препрочитам част от съветите на Рилке, чийто изказ и прозрение пропорционално разкриват нова хоризонти, поучават с мъдрост и търпение.
Това миниатюрно издание може да тръшне в земята всички книги за самопомощ, които тъй стремглаво запълват рафтовете в книжарниците. Всичко, което човек има нужда да чуе, за да разбере себе си, живота и сърцето си е красноречиво подредено в редовете на книжката.
Рилке е толкова увлекателен и нежен, че докато се усетиш е дошла последната страница.
Препоръчвам...
"Being an artist means: not numbering and counting, but ripening like a tree, which doesn't force its sap, and stands confidently in the storms of spring, not afraid that afterwards summer may not come. It does come. But it comes only to those who are patient, who are there as if eternity lay before them, so unconcernedly silent and vast. I learn it every day of my life, learn it with pain I am grateful for: patience is everything!"
