Cutie and the boxer

Този документален филм, макар и без пряка връзка, много ми напомни за книгата на Ленард Корен ”Wabi-Sabi: for Artist, Designers, Poets & Philosophers. “ В нея той описва подробно историята и аспектите на японското естетическо течение уаби-саби, философията на което се изразява в красотата на несъвършенството. Корен споделя, че уаби-саби символизира обратното на Западния идеал за велика красота като нещо монументално, грандиозно и трайно. Уаби-саби не може да се открие в природата в моменти на разцвет и изобилие, но по-скоро в моменти на зачеване или утихване. Уаби-саби не е естетика за великолепни цветя, величествени дървета или изпъкващи пейзажи. Обект на уаби-саби е дребното, скритото, експерименталното, мимолетното. 

“Cutie and the boxer” е идеалният пример за това, какво представлява уаби-саби. 

На пръв поглед Йошио и Нирико Шинохара ще ви се сторят странна, ексцентрична и може би малко смахната семейна двойка. Но така ще е само докато вникнете в идеята на филма и тяхната връзка и изкувство постепенно започнат да се разгръщат пред очите ви.

И двамата са родени в Япония, но се срещат за първи път в Ню Йорк през 1973 година. Той на 41 години художник и скулптор, а тя едва на 19 години замечтана студентка. 

Филмът на Закари Хайнзерлинг илюстрира нюансите на семейните им отношения, но и силно акцентира върху различните стилове изкувство, които творчеството им изразява. За разлика от друго семейно дуо Кристо и покойната Жан-Клод, семейство  Шинохара не твори съвместни проекти, дори напротив творбите им са коренно различни. Произведенията на Йошио влизат в категорията на абстрактния експресионизъм и подобно на един от най-изявените й представители, Джаксън Полък, Йошио създава също своя уникална техника на “рисуване” - потапя боксови ръкавици в боя и нанася удари върху платното.  В по-ранните си години Норико асистира лоялно и предано като момиче за всичко на Йошио, но по-късно започва своя поредица от мемоарни карикатурни графики, с главни герои Cutie и Bullie (тя и съпругът й). 

Хайзерлинг разкрива не само паралелните пространтва в творчеството им, но и съревнованията помежду им. Това, което прави филма особено чаровен е, че въпреки житейските несгоди, макар и с побелели вече коси, Йошио и Норико са успели да запазят детското, наивното и невинното в творбите и отношенията си. 

"Една и съща река" от Здравка Евтимова

Знаете, че Здравка Евтимова ми е слабост, затова не очаквайте обективен отзив. Разказите й са ми скъпи, защото са много български, живи и човечни. Героите й, в повечето случаи, са провинциални образи, може би изчезващи екземпляри, чийто живот е необременен от социални мрежи, смарт телефони или технологичния прогрес като цяло.  В болките, копнежите и терзанията им откривам спотаен дълбок романтизъм. Кратките  истории на Здравка са терапията, с която боря носталгията по родния край. Когато ги чета винаги се връщам в детските си спомени и вдишвам прашния въздух на дългите горещи лета прекарани на село. 

Ревностно пазя онзи брой на Adbusters, в който за първи път прочетох неин разказ и когато някои чуждестранен приятел се интересува от българска литература, веднага му връчвам да чете “Acceptance”. 

С щастлива изненада открих, че романът  “Една и съща река” е продължението на един от любимите ми нейни разкази, “Ще те спася” от сборника “Кръв от къртица”.  Още докато го четях навремето никак не ми се искаше да свършва. Здравка е много плътна и деликатна в изказа си, а романът е колкото провинциален, толкова и съвременен, колкото благочестив, толкова и мутренски.  Пирина, Сара и Люба са трите сестри, за които авторката разказва. Три сестри от три различни свята, всяка със своите пороци и финес попаднали в престъпния кръговрат на живота в малко провинциално селище.  Образите гравитиращи около сестрите са очукани от сиромашия типове, захванали се с разнородни начини на препитание - пияници, мутри, момчета за всичко. Но това, което прави реката една и съща в романа е, че каквито и камъни да падат в нея, всеки от тях носи в сърцето си любов, огромна, тежка, належаща. 

Романът е като приказка за възрастни, Здравка не обича да нарича нещата с истинските им имена, милостива е и търси добротата и раните и на най-големите злодеи.  Елегантно написан, динамичен, тъжен и весел е романът, а когато го четете заключете предразсъдъците си, потопете се с тази паралелна реалност, която навярно съществува някъде из забутаните краища на България и дайте шанс на героите да ви покажат колко силно могат да обичат. 

Отпускарски сезон

Последните седмици през филтрите на инстраграм.