Това са част от нещата, с които се прибрах в Канада преди броени дни. Този път умишлено тръгнах с лек багаж, за да мога да имам място за книги и други интересни нещица, върху които погледът ми може да попадне. Колкото и да взема все ми се струва малко и когато разопаковам и нареждам багажа неизбежно въздишам по всичко, което съм оставила там.
Слагам носталгията в задния си джоб и започвам да изреждам от ляво надясно с какво съм се сдобила.
1. Солничка за мерудия от Бачковския манастир (замислям отделна публикация за преживявания).
2. Ръчко изрисувана купичка от турската сергия на панаира на занаятите в Пловдив. Купих и няколко керамични магнита в османски стил, които още с прибирането ни бяха централно на хладилника.
3. Дървен магнит на стария Пловдив закупен от магазинчето за сувенири срещу информационния център на Хисар капия.
4. Книги! Бях решила, че ще си купя книга от всеки град, който посетя за краткия си престой. Та, първите две взех от Сливен, "Рай друг не чакай" ми е подарък от представянето на книгата в Пловдив, Казандзакис и Керет грабнах набързо в навечерието на една зловеща буря във Велико Търново.
5. Розов кварц и планински кристал от единствената крайпътна сергия между село Борово и Кръстова гора в Родопите. Оттам си донесох и един голям чан (хлопка), който не присъства на снимката.
6. Две малки хлопки от панаира на занаятите в Пловдив. Хлопките са ми слабост, особено тези с вълнена украса, а защо е така друг път ще ви разказвам.
7. Книжна кесийка с магнит от Цари Мали град, Самоковско.
8. Два авторски, ръчно рисувани керамични магнита на България и Пловдив от последната сергия в дясно пред Бачковския манастир. Изработката е прекрасна, донесох няколко и за подарък.
На снимката не намериха място още: две цветя "Пустинна роза" (Adenium Obesum - пристигнаха непокътнати), един суджук, кутия бонбони, меденки и бисквити ( за колегите ), ключодържател с овци, кожена кесийка и ръкавици от ART 93, книга "Малкият принц" на английски (подарък), два лака за нокти, шноли за коса, няколко стари български монети, едната от които е два лева с ликът на Альоша (подарък - ще ви я снимам), големия чан, сребърен пръстен, два броя ръчно плетено пончо, две блузи, един клин и една торба хомеопатични лекарства. Това е. А можех да напълня още три кила багаж. Точно колкото тежи едно вълнено одеало от Смолян. Другият път.
