Миналата седмица се случи да съм в централната библиотека и докато хаотично се лутах между етажите с литература се сетих, че може би ще успея да намеря единственото копие на “Змия и Лилия” във Ванкувър.
Първата творба на Казандзакис отдавна е заседнала в списъка ми с предстоящи книги за четене, но тъй като от десетилетия не се преиздава трудно се намира копие.
“Змия и Лилия” се появява на бял свят през 1906 година, докато Казандзакис е още студент в Атинския университет. Първите болезнени поражения на несподелената любов са не само тласъкът на авторът да създаде романа, но и спасението от демоничното влияние на тази опустошителна любов в душата му.
В книгата си Казандзакис се преобразява на вдъхновен художник, който по естествените закони на битието си среща случайно жената, която се превръща и в муза, и в цвете, и в демон в сърцето на артиста.
"….24 декември – О, когато си те представям в гроба, в кръвта ми се надигат като вълни диви инстинкти на наслада и ужас, и искам да те грабна и да впия устни в устните ти, и да те притисна с всичката сила на отчаянието и на любовта, да станем едно тяло,да се стопим в един пламък на прегръдката, да се притиснем в една безкрайна целувка на цялото ни тяло и да издъхнем сред мълниеносна наслада нощем, в полунощ – за да не намери и вземе от нас Смъртта нищо друго освен малко пепел…."
“Змия и Лилия” е роман-дневник, интимен и поетичен, в който лирическият герой изживява еуфорията, обсебването и покварата на страстта си. Повествованието наподобява древногръцката трагедия, където героите забулени в мистиката на времето извървяват пътят към опознаването на собствената си чувства. Този аспект е много характерен за цялото творчество на Казандзакис, за който вътрешното усещане и възприятие на света, зараждането, живота и смъртта на чувствата доминиращо тържествуват над събития и сюжети.
Още в тази първа творба могат да се проследят наченките на по-късните философски размисли на автора върху мъжкото и женското начало и борбата за освобождаването на духа от материята - мисли, с които Казандзакис се обвързва до края на живота си.
“Змия и Лилия” е стремежа на автора да обвърже изкувството с философията под елегантната форма на словото. Амбиция, която веднъж зародила се превръща в отличителна черта на цялостното му творчество. Казандзакис рисува със световете, които обитават душата му - от най-тъмните дълбини до извисяването на духа.
"….20 ноември – Чувствам, че това което търся е над любовта и над радостта от живота, над науката, над славата и над звездите. Не дръж крилете ми вързани в прегръдките си. Ти си само сянка и само усмивка в голямото пътуване на душата ми. Очите ти са два чисти извора, където дойдоха да пият и да си отпочинат мислите ми. Между гърдите ти се крие меката възглавница,където спах за миг, за да се събудя отново. Не ме дръж вързан!"
