Небезисвестното кленово листо - символът на Канада
Навън е толкова цветно и усмихнато, че въпреки многото учене никак не издържам да стоя затворена в къщи. Само като се събудя и разстеля поглед през прозореца есента ме зове под синьото небе. Очите ми не могат да се налюбуват на багрилата, с които сезонът е оцветил природата. Понякога толкова бързам да изляза, че забравям да помъкна със себе си и фотоапарата, но и той да е с мен пак не мога да запечатам всичко, пред което с възхита въздишам.
Есента във Ванкувър е като шарен карнавал. Растителността сменя щедро цветовете си, лек ветрец тържествено полюшва клоните, а падащите листа покриват с пъстър килим зелената трева. Сякаш природата ни подготвя и зарежда с последна глътка от своето величаво творение преди да дойде сивата и студена зима. У мен живее нетърпимо желание да съм навън, да усещам есента със сетивата си, да виждам как градът се променя в меката светлина на сезона, да откривам усмивки и спокойствие по лицата на хората. Никога не съм познавала и обичала токова много есента.
Книгата, която последните седмици ме разсейва от сезонните вълнения ми беше препоръчана от моя колежка, която един ден ми донесе пълна чанта с книги, сред които бе и "Стая". А там се случва точно обратното, лирическия герой никога не е виждал света извън стаята, в която живее. Единственото нещо от "навън", което някога е видял е едно есенно листо паднало на капандурата, през която светлината на денят озарява целият му свят. Въпреки че не е моят тип книга, "Стая" е доста интересен и провокиращ роман, способен да те заинтригува още от първите си страници, защото този, който го разказва е само на пет години и знае толкова много за света, колкото четирите стени му позволяват. В романът има динамика, но не в събитията, а в психичното израстване и когнитивното развитие на невръстния разказвач. От тази гледна точка авторката се е постарала изключително много, усилие, което придава пълнота на творбата, прави я интересна, и то особено за онези, за които детската психика винаги събужда любопитство. Ема Донахю не е спестила и да опише и обстоятелства, чиито подробности биха смутили читателя, но дръжте се, за добрите хора светлина винаги има в тунела. А и това е сценарий, който на всеки от нас може да се случи.
Навън е още есен, а утре е ден за работа. Затова до скорошно четене!
P. S. Снимката, на която съм с книгата e правена пред една от сградите математическия факултен на University of British Columbia. Математическият факултет е с най-старите сгради, които не са реставрирани заради плъзналата по тях растителност.
Jerico Beach Park
